- Щом няма да я продаваш - продължи, когато сервитьорката си отиде, - какво ще правиш с вилата? Спомена, че ще я даваш под наем на туристи...
Последната дума изрече с толкова неприязън, че Тес не можа да не се усмихне.
Набоде бобче бакла на вилицата си. Сигурно ѝ беше сезонът. Май бе видяла някакви насаждения по пътя насам.
- Още не съм сигурна - отвърна Тес. Как ли щеше да намери пари да я стегне? Сети се за la pazienza, търпението, за което споменаха Сантина и Тонино. Още не си беше измислила повод да посети отново старицата (нито начин да разбере кога Джовани не си е вкъщи). А и досега не ѝ се беше отдала възможност да разпита Тонино за прословутата семейна вражда. Но имаше още няколко дни. Трябваше само да прояви търпение.
ГЛАВА 20
За Джини следващите два дни бяха почти непоносими - Бен никакъв го нямаше, а Бека непрестанно се лигавеше и прехласваше по Хари: Хари това, Хари онова. Хари бил момчето, което цял живот била чакала. Цял живот. На седемнайсет. Боже мой! Понякога Бека наистина я дразнеше.
Фейсбук смущаващо бързо бе залят със снимки. Хари и Бека седят в бар и празнуват първата си „годишнина“ (един ден заедно), Хари и Бека се целуват на плажа. Гадост! Защо му беше на някой да гледа такива снимки? Статус: „Бека е обвързана“. Не... кой би предположил?
И когато Джини напълно се отчая, че Бен не ѝ пише, той се обади.
- Здрасти, бебчо - каза. - Искаш ли да пийнем по нещо?
Дали искаше? О, да, да, да, да!
Във вихър от нерви и вълнение Джини започна да се приготвя. Два пъти звъня на Бека, за да ѝ потвърди, че изглежда добре с тоалета, подбран за срещата, но после си промени мнението и се върна към дънките, които носеше преди приготовленията.
Закъсняваше с 45 минути, а като влезе сама в кръчмата, направо щеше да се напишка от ужас. Имаше фалшива лична карта още преди да навърши осемнайсет миналия месец - всички имаха такива. Но не беше свикнала с кръчмите. И...
Бен беше с петима от приятелите си. В заведението имаше игра с въпроси. Тотален ужас.
Джини се вцепени. Топката бе наедряла толкова, че тя не можеше да говори. Чувстваше се като пълен идиот, а единственият въпрос, чийто отговор знаеше, беше името на един от героите в сериала „Ийст Ендърс“. Каква загубенячка!
Като си тръгваха, Бен я прегърна и попита:
- Искаш ли да ходим у нас?
Прозвуча сякаш бяха гаджета, или нещо такова.
Джини сви рамене и се опита да си придаде вид, че е очаквала подобен развой на събитията.
- Окей - отвърна, сякаш казваше „все ми е едно“. Но не ѝ беше все едно. Не трябваше да ѝ е все едно. Нали? Дишането ѝ се успокои.
По пътя към тях се заговориха за семействата си.
- Какъв човек е баща ти? - попита Бен. Черен кичур коса се спускаше над дясната му вежда опасно секси.
- Баща ми ли? Нямам представа - отвърна Джини. През последните години това бе дежурният ѝ отговор, щом станеше въпрос за баща ѝ. Като малка не мислеше много за него. Имаше си мама, баба и дядо. Те ѝ стигаха.
После обаче осъзна, че при приятелите ѝ нещата са различни. Всички те имаха бащи. Бащи, за които говореха в училище, които ги водеха на разходка през уикендите, които караха хубави коли, идваха на родителски срещи и тържества. Осъзна също, че дядо ѝ отчаяно се опитва да запълни тази празнина. Майка ѝ може и да не я виждаше, но поне той съзнаваше, че такава празнина съществува. И все пак, каквото и да правеше, колкото и да се стараеше, не беше същото.
- Значи не го познаваш?
- Не съм го виждала.
Джини бе събрала възможно най-много информация за липсващия си баща. Казваше се Дейвид. И според майка ѝ сй падаше „малко хипи“. Разполагаше и с онази снимка, на която бяха двамата - мама и Дейвид. Той я беше прегърнал небрежно с безгрижна усмивка и отнесен поглед... Накъде ли бе гледал тогава? За какво ли бе мислил?
Майка ѝ никога не го бе критикувала, не му бе изградила лоша репутация.
- Ти беше неочакван, но чудесен подарък - казала ѝ бе веднъж.
Имаше предвид „инцидент“. Нежелана бременност. На Джини тези неща вече ѝ бяха ясни. Но ѝ харесваше как го описваше майка ѝ - приятна изненада, която една сутрин почукала на вратата ѝ.
- А Дейвид? - Не можеше да го нарече „баща ми“, а и майка ѝ не я караше.
- Той не е роден да е баща - отвърна майка ѝ.
Тогава Джини се опита да анализира тона ѝ. Открай време хората ѝ бяха интересни. Любопитно ѝ беше какво ги мотивира да правят това или онова. По тази причина реши да кандидатства за бакалавърска програма по психология през септември.