При мисълта за университета цялата потръпваше, а Топката като че ли започваше да се премята. Не беше от очакване или от нетърпение, а от чист ужас. Предполагаше се, че всички, които имат поне грам мозък, искат да учат в университет. Никой не трябваше да се страхува.
Но незнайно защо психологията... науката за хората, за техните мисли и поведение, която ѝ изглеждаше толкова обещаваща, се оказа малко повече от куп теории и статистики. Същото стана и с фотографията - в началото ѝ се стори интересна, но после се оказа, че вместо да снимаш собствени снимки, предимно изучаваш работата и методите на други фотографи. А при основните науки40 всичко се свеждаше до умението да се аргументираш добре. (Навярно затова този предмет ѝ вървеше най-много.) В крайна сметка Джини бе стигнала до извода, че висшето образование е загуба на време.
Леко се олюля. Не от пиенето - днес го даваше по-кротко, просто ходенето си беше трудна работа, когато по-ниско от теб момче те е прегърнало през рамо. Без майтап, трябваше тя него да прегърне, а не обратното!
В тона на майка ѝ, когато ѝ каза за Дейвид и бащинството (и защо да не е роден за тази работа? Явно всички други бяха.
Нима можеш да решаваш дали ставаш за родител, след като вече си такъв?), нямаше нито тъга, нито любов, нито съжаление, само нещо като... смирение.
- Ти обичаше ли го? - попита я Джини веднъж, когато беше на десет или единайсет години и вече имаше нужда да знае тези неща.
- О, да! - отвърна майка ѝ. - Обичах го.
Дотук добре.
- А сега? - продължи.
- Сега ли?
- Сега обичаш ли го? - поясни Джини. Понякога майка ѝ загряваше забележително бавно.
- Не и по начина, който имаш предвид - отвърна майка ѝ (в интерес на истината Джини нямаше предвид определен начин, просто любов). - Вече не. Много отдавна беше.
Разбира се, това беше преди Робин, във времето, когато майка ѝ нямаше мъж в живота си - с изключение на някой незначителен и незабележим, с когото излизаше от време на време, може би. Когато Джини се смееше невинно и всичко изглеждаше просто и ясно. Когато Топката още я нямаше.
- Значи той просто е духнал нанякъде? - попита Бен.
- Да. За Австралия.
Веднъж Джини бе попитала майка си:
- Защо не отиде с него да ме родиш там?
Австралия много ѝ харесваше. Животът ѝ щеше да е много различен.
- Обмислях го - призна майка ѝ. - Но нямаше много време. А и тук бяха родителите ми...
Дори на десет или единайсет Джини разбираше какво иска да каже майка ѝ. На баба ѝ и дядо ѝ можеше да се разчита. На Дейвид - не.
Не каза последното на Бен, прекалено лично беше. Само го прехвърли в мислите си, както често правеше. Продължиха нагоре по хълма по пътя за дома му.
- Моят ни напусна преди около десет години - изрече Бен след кратко мълчание. - Сега живее в Бристол с новата си жена. Тя все му ходи по свирката.
Джини се зачуди какво ли е да знаеш, че баща ти си има нова жена - независимо дали му ходи по свирката, или не. Родителите все се оплакваха как и те имали живот за живеене, как не трябвало/не можело/нямало да живеят чрез детето/децата си (майка ѝ четеше често лекция на тема „Време за себе си“, например). И все пак родителите ги бяха „родили“, нали? Значи носеха отговорност и детето несъмнено трябваше да е първата им грижа, много преди забавленията, ваканциите, новите жени и т.н.
- Моят отишъл да живее в колония на хипари - подхвърли Джини. Поне беше интересно. По-добре да го няма и да е интересен, отколкото да е тук и да е скучен, плешив и със стърчащи от носа косми.
Когато беше на четиринайсет, баща ѝ толкова ѝ липсваше, че обмисляше да го потърси по интернет. На петнайсет си промени мнението и вече го мразеше също толкова силно. Той никога не я бе потърсил, нали? Защо ѝ беше да се занимава? Може би просто щеше да отскочи до Австралия един ден, когато преуспее (още не знаеше в каква област), и щеше да му покаже какво е изпуснал, като ги е изоставил. „И какво е изпуснал всъщност?“ - попита Топката. Джини я игнорира.
На шестнайсет започна да обвинява майка си, че го е пуснала. Очевидно не бе положила достатъчно усилия, за да го задържи.
Но сега вече смяташе отсъствието му за преимущество. Виждала бе колко строги могат да бъдат бащите на приятелките ѝ. Много по-лесно беше да манипулираш самотен родител. Майка ѝ не се даваше лесно - на моменти бе много вироглава. Но пък беше податлива на емоционално изнудване. А Джини бе станала експерт в тази област.
Пристигнаха и Бен предложи да гледат филм с бира и пуканки. Щом филмът свърши, той пусна още един и Джини заспа.