На сутринта майката на Бен ѝ направи сандвич с бекон и тя си тръгна към къщи. По пътя се зае да анализира случилото се.
Изглежда, не му се правеше секс. В крайна сметка възможно ли бе наистина да е гей? Едва ли. Дали просто искаше да гледа филми с някого? Може би. Дали я харесваше? Щом я целува, значи сигурно я харесваше. Или може би я харесваше и уважаваше! Ъъ... А дали не чакаше някакъв знак, за който Джини не знаеше? Или да я опознае по-добре? Или да мине малко време? По някое време през нощта се бяха прехвърлили на леглото, но без да се събличат. Джини си беше помислила - къде с надежда, къде с ужас, - че може би по-късно Бен ще я съблече. Сгуши се в него и започнаха да се целуват: горещи целувки, които ставаха все по-горещи. Той я докосваше на правилните места, приятни тръпки лазеха по цялото ѝ тяло. И точно като си помисли „това е, това е“, той спря и промърмори:
- Съжалявам. Дай да поспим.
И се обърна.
Моля? По това време Джини вече се беше събудила, и то във всеки смисъл на думата. Ученето на психология явно наистина бе абсолютно безполезно. Нямаше представа какво беше това.
ГЛАВА 21
Във вторник Тес се събуди някак тъжна, седмицата ѝ в Сицилия бе към своя край. На следващия ден щеше да шофира до Палермо, а оттам - да лети до Великобритания. Времето беше минало прекалено бързо. Нямаше търпение да види семейството си. Но Робин... Протегна се в голямото легло от кестен. Изпратил ѝ бе разни съобщения и на няколко пъти ѝ беше звънял, но тя нито му отговори, нито вдигна телефона. Може би се държеше като страхливка, но щеше да говори с него, когато му дойде времето. Вярно, не си бяха изяснили отношенията и трябваше да се видят. Но щеше да е при нейните условия и когато тя реши.
Никак не напредваше и в търсенето на информация. Предния ден два пъти мина покрай къщата на Сантина и Джовани и почука на вратата, сякаш „просто наминава“. Първия път нямаше никого, а втория Сантина отвори, но Джовани си беше вкъщи и нямаше как да говорят насаме. Това с търпението звучеше много добре, но Тес започваше да се съмнява в успеха на тази стратегия.
Както обикновено закуси на терасата - на завет и на топло. И както обикновено долу в залива беше Тонино. Стоеше на бялата скала, до наблюдателния пост, лицето му бе грубо като камъка, върху който работеше, тъмната му коса се чернееше като криле на гарван, разперени на фона на светлосиньо утринно небе, а силуетът му - днес носеше черни дънки и бяла тениска - контрастираше с тъмносиния океан.
Гледаше морето. Този човек винаги гледаше морето, но тя нито веднъж не го бе видяла да влиза в него. Хубаво. Тес вдигна чиниите с остатъците от закуската и ги занесе в кухнята. Вътре бе хладно, но уютно - точно обратното на това, което ѝ бе говорил Джовани. И така... дали Джовани Шиара бе честен с нея, или целеше нещо?
Когато слезе в залива, Тонино вече беше в ателието си. След онази сутрин, когато ѝ направи кафе, отговаряше на въпросите ѝ предимно с едносрични думи, а изражението му не беше нито приятелско, нито враждебно. Безразличието му я подлудяваше. Тес нямаше представа какво е мнението му за нея и по някаква незнайна причина това я притесняваше.
Спря се пред прозореца на ателието. Змията проблясваше демонично в центъра на витрината. Искаше ѝ се да го попита от коя история е, но Тонино бе сложил маска на лицето си и режеше камък във вихър от прах и стружки, така че Тес продължи по пътя си.
Вървеше по брега и малки вълнички гъделичкаха пръстите на краката ѝ. Мислеше си как следващия път, като дойде, ще си донесе екипировката за гмуркане и ще разгледа както си му е редът - под вода. И щеше да намери начин да говори със Сантина. Насаме.
Затвори очи. Топлината и спокойствието на Сицилия щяха да ѝ липсват. В Англия още беше студено, а тук пролетта вече отстъпваше пред идващото лято. В ясното синьо небе слънцето нехайно прежуряше. Тес поспря за миг, за да се наслади на слънчевите лъчи, които галеха кожата ѝ.
- Ciao.
Обърна се изненадана. Тонино стоеше на брега и я гледаше съсредоточено. Вече беше по шорти и джапанки, но носеше същата бяла тениска с голямо деколте като по-рано.
- Ciao. Bon... - запъна се в опит да изрече поздрава. За пореден път се запита защо, за бога, майка ѝ не ѝ е говорила на сицилиански или дори на италиански, докато е растяла? Сега щеше да владее езика отлично. Но Тес знаеше отговора: Сицилия беше забранена територия. Яденето на сицилианска храна беше позволено, дори майчето не бе успяла да се откаже от нея. Но само толкова. - Просто се наслаждавах на спокойствието.