Чу се изстрел и ехото му отекна сред хълмовете. Боже...
- Мафията? - провикна се Тес.
Тонино просто се засмя.
Минаха под мост, покрай високи кипариси. От лявата им страна се простираха лозя, а отдясно - евкалиптови дървета. Следваха маслинови горички като от сребро и обширни полета златна пшеница, нашарени с маргаритки, аленочервени макове и жълт магарешки бодил. Наближиха кръстовище и Тонино намали скоростта. Тес видя как гущерче притича скоростно през камък край пътя. Зелено на оранжеви петна. Сети се за змията и рибата от мозайките на Тонино. За моминските години на майка си. Помисли си колко различен е животът тук от този в Англия.
Пътят беше неравен и осеян с дупки, така че скутерът доста друсаше.
Тонино намали и тържествено обяви:
- Сегеста!
До туристически автобус стоеше възрастен мъж, който събираше билети от наредени на опашка хора. Тес очакваше Тонино да спре, да паркира и да отидат и те на опашката, но той просто помаха приятелски на човека и продължи нагоре по криволичещия път. Беше доста стръмно и скутерът започна да се мъчи, накрая едва се влачеше.
При един голям завой Тонино спря и посочи в посоката, от която идваха.
- Древният дорийски храм - изрече.
Тес се обърна. Величествен и спокоен, облян в медената светлина на слънцето, храмът се извисяваше в разкрилия се пред очите пейзаж. Веднага разбра, че това е перфектната гледна точка към храма. Сякаш в блаженството и радостта си някой гръцки бог го беше спуснал от небето и поставил там.
Слязоха от скутера. Беше задушно, не се усещаше никакъв полъх. От време на време се чуваше птича песен и бръмчене на насекоми - щурци или може би цикади.
Тонино погледна нагоре.
- Лястовичките се връщат от Северна Африка.
Поляните около самотния храм бяха обагрени в червено и зелено, а по склона на планината зад тях растяха дъб и лаврово дърво. В подножието се виждаше дълбокото корито на пресъхнала река. Тес не можеше да откъсне очи от гледката - беше вълшебно. Земята под краката ѝ сякаш пулсираше като огромен магнит. Дали заради енергията на храма, или заради енергията на земята? Или и двете?
След няколко неусетно отлетели минути Тонино я подкани с жест да се качи зад него на скутера. Тръгнаха бавно нагоре към амфитеатъра, който се намираше на самия връх на хълма.
Явно бяха хванали момент между автобусите с туристи, защото когато стигнаха, там нямаше никого.
- Невероятно е - промълви Тес. Надяваше се да не го е изрекла твърде силно.
Амфитеатърът беше огромен и дълбок полукръг от очукани бели камъни, изтъркани и захабени от вековете. Редовете скамейки сякаш се накланяха надолу към сцената, зад която се виждаха дървета, планини, долини. В далечината проблясваше морето.
- Ела. - Водачът ѝ я поведе надолу по стъпалата към предната част на амфитеатъра. Тес седна на първия ред.
Тонино отиде на сцената, ухили се, разпери ръце към небето и за нейна най-голяма изненада запя на италиански - красив наситен тенор. Тес бе поразена. Арията ѝ звучеше познато - от някоя опера на Пучини, може би. Но никога не я бе чувала така: в гръцки амфитеатър, под небето на Сицилия, в изпълнение на най-енигматичния мъж, когото бе срещала някога.
Щом отекна и последната нота, Тонино се поклони дълбоко и Тес му изръкопляска.
- Удивително! - възкликна.
- Представяш ли си - започна той и седна до нея на бялата каменна скамейка - какво е било тук по гръцко време? Каменната сцена, звездите над нея...
- Ммм. - Тес сви колене към гърдите си и ги прегърна. Започваше да си го представя.
- Гореща, задушна нощ. Планините. Смрачаващото се небе...
Голям поет беше. Тес се усмихна при тази мисъл.
- По време на фестивалите тук има толкова много прожектори, че е светло като ден - обясни Тонино. - Вечер хората идват с бутилка вино и възглавничка.
- Сигурно е вълшебно - въздъхна Тес, като не можа да скрие нотката копнеж в гласа си. За пореден път си помисли, че не иска да си тръгва оттук... Сякаш ако го стореше, някой щеше да отмъкне подаръка, който Едуард Уестърман ѝ бе направил.
- А понякога идват да гледат изгрева - продължи той. Гледаше я съсредоточено, сякаш чакаше да види реакцията ѝ, сякаш по някакъв начин я изпитваше.
Тес кимна. Не искаше да казва нищо, за да не развали магията.
- Остават за закуска и идва някой бус за сицилиански наденички и хлебчета.