ГЛАВА 23
В Прайдхевън не я свърташе. Хич не ѝ се връщаше на работа, постоянно валеше, а къщата изглеждаше подозрително чиста и подредена.
- Нещо да се е случило, докато ме нямаше? - попита Тес дъщеря си, която усърдно избягваше погледа ѝ.
- Да се е случило нещо ли? Ами не. Защо?
- Всичко изглежда по-чисто - заяви, докато гледаше отражението ѝ в декоративното огледало над камината. Джини беше отворила лаптопа си. Дали преговаряше, или висеше във фейсбук? Един господ знае. Самата Тес не разбираше защо е толкова важно да споделяш с десетки познати дребни детайли от живота си, при това със снимков материал. Притесняваше се, че реалният живот може съвсем да изчезне. Но знаеше, че е една от малкото.
- Не направихме чак такава бъркотия - отвърна Джини някак отбранително. - Просто изчистих после и толкова.
А, да, филмовата вечер с момичетата и пицата.
- Много добре - кимна Тес. Искаше ѝ се да прошепне „Едно време ми казваше всичко“, но по незнайна причина не го направи. - Много добре.
На работа шефът ѝ Саймън Уилър я извика в кабинета си, известен по обясними причини като Аквариума на златната рибка (беше малък, със стъклени стени и без никакво лично пространство).
- Относно повишението... - започна той.
- Да? - Тес бе доволна, че днес е с токчета, копринена риза, черно сако и пола в цвят графит. Щом щеше да е супервайзър, трябваше да изглежда добре, за да всява респект. Или поне да създава такава илюзия.
- Боя се, че този път нямаш късмет, Тес.
- Моля? - Правилно ли чуваше? И какво общо имаше късметът тук? Беше останала с впечатление, че позицията е вече нейна.
- Дадохме тази работа на Малкълм.
- На Малкълм? - Дори не знаеше, че той е сред кандидатите. Наведе се към Саймън. - Та той е тук от има-няма пет минути!
- Всъщност от пет месеца - отвърна спокойно шефът ѝ. Почукваше с химикалката по бюрото - дразнещ навик, който издаваше, че е притеснен. - А и не е там работата, Тес. Той има опит като супервайзър отпреди. Съжалявам.
Тес си замълча. Нямаше голям смисъл да спори. Двамата мъже от време на време ходеха заедно на кръчма, а и беше сигурна, че Саймън и жена му Марджъри са канили Малкълм и Шийла на гости. Освен това никой нямаше да го признае, не и в наши дни, но... Малкълм беше мъж.
- Разгледахме добре кандидатурата ти - започна да се оправдава Саймън и стегна възела на вратовръзката си. Още притеснение. - Ти си отличен кандидат.
- Само че Малкълм явно е по-отличен - вметна Тес. За бога, кой би предположил, че дори в компанията за водоснабдяване на Западен Дорсет действа мрежа на „момчетата“?
- Той демонстрира по-голяма отдаденост - обясни Саймън. - Повече амбиция... - Намръщи се. - Тес, не искам да се чувстваш зле заради това.
Отдаденост? Амбиция? Тес се изправи.
- Ще се опитам. - Зле ли...? Зле...?! Чувстваше се адски ядосана. Пренебрегната. Дори предадена. - Но наистина мисля, че заслужавах поста, Саймън.
Шефът ѝ въздъхна.
- Не е лесно да управляваш екип, Тес. Най-важно е умението да общуваш с хора. Не е шега работа.
- Ясно ми е. - Не беше честно. Работила бе здраво за тази компания, а щом се появи Малкълм...
Погледна извън Аквариума. Няколко момичета се смееха и шегуваха с Малкълм. Явно беше задействал умението си да общува с хора. Джанис я погледна със съчувствие и Тес осъзна, че всички вече знаят.
- Искам да си подам молбата за напускане - заяви, преди да се е усетила. Прозвуча някак детински. Но как да остане тук сега? Всички щяха да се подхилкват зад гърба ѝ, да я съжаляват или да се подмазват на Малкълм. А той щеше да ѝ е пряк началник.
- Тес, чуй ме. - Саймън също се изправи. - Искам да го обмислиш добре. Прибързаните решения...
- ... са инстинктивни - заяви тя. - И следователно навярно са правилни.
Последва пауза. Атмосферата определено не беше приятелска.
Саймън се приближи до нея и сложи отпуснатата си като гол охлюв ръка на рамото ѝ. Тес искаше да я перне, но успя да се сдържи.
- Помисли си. Докато не ми дадеш молбата в писмен вид, все едно не сме говорили по въпроса, става ли?
Глупак, който се опитваше да изглежда снизходителен... Тес не бе способна да изрече и дума повече. Отвори вратата, излезе от кабинета и тръгна право към автомата за кафе. Произволно избра еспресо. Мамка му. Най-много искаше да каже на Робин. Искаше да чуе гласа му - спокоен и премерен, да ѝ каже колко ѝ съчувства и съвсем основателно да се възмути от станалото. Щеше да ѝ каже „Очевидно е, че си най-добрият избор за позицията. Ако Саймън не го разбира, значи е глупак“.