И все пак... Робин не смяташе, че тя е най-добрата, нали? Дори за него Тес бе на второ място, защото, ако беше „най-добрият избор“, щяха да са заедно. Но той си остана със своята номер едно - жена си.
Доплака ѝ се. По дяволите! Тръгна към тоалетната с еспресото в ръка. Надяваше се там да няма никого. Не ѝ беше до интриги и престорено съчувствие. Отдаденост? Мамка му! Каква отдаденост можеш да имаш към водата?
В дамската тоалетна отпи от кафето, но само ѝ стана по-зле, защото то нямаше нищо общо с еспресото на Тонино. Въобще не заслужаваше да се нарича „кафе“ всъщност.
Сицилия... Не можеше да си я избие от главата. Не спираше да мисли за Сегеста и за вкуса на зрелите смокини. Направо ѝ се щеше Едуард Уестърман въобще да не ѝ беше завещавал вила „Сирена“. Тази история наруши баланса, който бе постигнала, преобърна живота ѝ надолу с главата и промени всичко.
Върна се на бюрото и написа молбата за напускане: Смятам, неуменията и опитът ми не са оценени адекватно. Неголямо съжаление...
Съжаление, да бе!
Изчака да стане четири следобед и когато Саймън отиде да говори с Малкълм, влезе в кабинета му и остави молбата на бюрото. Събра си нещата, взе си чантата и си тръгна. И така, вече бе захвърлила работата си. Въпрос на принципи. А сега какво?
Минути след като се прибра, телефонът ѝ звънна, беше Лайза.
- Чаках да се появиш - каза тя, - но ти влетя вкъщи като луда. Добре ли си?
- Да, разбира се - отвърна Тес, но не беше добре. Щеше да каже на Лайза, впоследствие всичко ѝ разказваше, но засега искаше да го преживее сама.
- Исках да поговорим за събота вечер - започна Лайза.
В събота приятелката ѝ ставаше на четиридесет и щеше да прави голямо парти. Честно казано, в момента на Тес въобще не ѝ беше до това, но вчера, като пиха кафе с карамелени бисквитен, се бе зарекла, че ще отиде на всяка цена.
- Да, кажи? Мога да дойда към четири и да ти помогна с приготовленията.
- Прекрасно, миличка, но забравих да ти кажа - Лайза се поколеба, - че можеш да доведеш и Робин, ако искаш.
Тес въздъхна. Днес Робин ѝ звъня три пъти. А тя не вдигна.
- Вече не се виждам с него. Особено след Сицилия.
Какво ли щеше да стане, ако бе отишла в Сицилия с Робин?
Е, онова с Тонино със сигурност нямаше да ѝ се случи. Не че се беше случило кой знае какво. А ако можеше да се вярва на Джовани, и нищо не трябваше да се случва... Но ако още бе влюбена в Робин, когато Тонино я целуна... нямаше да му отвърне, нали?
Лайза се засмя.
- Още нищо не се знае, Тес. Не си говорила с него още, нали?
Чу как Лайза сложи ръка на слушалката и набързо смъмри едно от децата си. „Казах ти, че е в шкафа под стълбите...“
- Не съм.
Имаше нужда от силно питие. А може би две.
- От какво се страхуваш, Тес?
Добър въпрос. От какво се страхуваше? От сладките приказки на Робин? Че ще я разубеди, както вече много пъти бе правил, че ще продължат да се виждат, че нещата ще се променят, че той ще напусне Хелън, че прасетата могат да летят...
- Ще говорим.
Лайза бе права. Трябваше да приключи с това както си му беше редът. Само така можеше да продължи напред.
- Добре. - Лайза звучеше доволна. - Добро момиче!
В седем Тес остави Джини пред усиления до дупка телевизор - „X фактор“ и поредната момчешка банда. Качи се във фиата си и потегли към другия край на града, където живееше Робин. Няколко пъти го бе правила, откакто бяха заедно. За щастие, той нито веднъж не я забеляза (поне тя така си мислеше), пък и тя нито веднъж не го видя. Дори не знаеше защо го прави. За да надникне в другия му живот, може би? Защото можеше? Или за да види нея - крехката и уязвима Хелън, която получаваше защита и грижа, каквито Тес не бе и сънувала.
Не че ги искаше - опомни се, докато даваше десен мигач и чакаше някой в трафика да я пусне за завой надясно. Но би било приятно някой да иска да се грижи за нея така.
Зави по неговата улица. Робин навярно купуваше неделния си вестник от лафката на ъгъла. Може би Тес не беше от онези жени, които мъжете искат да защитават. Превключи на трета, но продължи да кара бавно. В края на краищата бе родила дъщеря си (сама) и я бе отгледала (пак сама). Рядко слагаше червило - не ѝ се занимаваше. Любимите ѝ дрехи бяха дънките и широките тениски (макар да можеше да се изтупа като всяка друга, а и дори Джини ѝ беше казала, че има страхотни крака). Обичаше независимостта си. В цялата картинка някак си не оставаше място за обгрижване и защитаване.
Толкова се стресна, като го видя, че почти загуби контрол над колата. Разхождаше се спокойно по тротоара, като у дома си (ами да, нали тук живееше). До него вървеше жена.