Стисна волана още по-здраво. В никакъв случай не трябваше да привлича внимание. Ха! Жената беше висока, руса и стройна като фиданка, нуждаеше се от защита колкото един носорог. Не че приличаше на носорог - нищо подобно. За съжаление. Грациозна и привлекателна, тя се усмихваше и явно беше Хелън.
Тес караше възможно най-бавно. Робин бе прегърнал жена си през кръста, сякаш всичко беше съвсем наред. И тъкмо като ги подмина със стиснати зъби и запазила самообладание („Ще се справиш, момиче!“), в страничното огледало видя, че той се смее. Смееше се! Беше щастлив. Тес осъзна, че и двамата бяха щастливи. Как смееше да е толкова щастлив...? Беше потресена. Но щом Робин бе толкова щастлив с жена си, тогава... Защо?
ГЛАВА 24
- Голям юбилей, нали?
Тес се обърна, за да види кой я заговаря. Мъж, прехвърлил четиридесетте, със светла коса, червендалесто лице и набола брада. По-нисък от нея, с наднормено тегло. Пиеше бира. Забеляза всичко това, преди да му отговори.
- Четиридесет? Да, така си е.
- Не че има как да знаеш - подхвърли той и я изгледа от главата до петите с видимо одобрение. - Още не си ги стигнала. Очевидно е.
„А ти си. Очевидно е“ - помисли си Тес и се усмихна разсеяно.
- Извинете! - Понесе се към масата с храната, където Мич трупаше чинии с пилешко, чипс и салата от зеле, моркови и майонеза.
- Май ти излезе късметът - пошегува се съпругът на Лайза.
- Спаси ме, моля те!
Ухажорът ѝ бе от онзи тип мъже, които срещаш само по партита, и то когато ходиш сама. Както тя правеше... Докога? Докога щеше да е необвързаната жена на всички партита? Какво не ѝ беше в ред, за бога? Взе си храна - не беше гладна, но трябваше да се разсейва с нещо. Крайно време беше да направи нещо по въпроса.
- Хубаво - кимна Мич. - Но тъй като купонът е за рождения ден на жена ми, няма да съм свободен цялата вечер. Той размаха бутилка каталунско шампанско и Тес му подаде чашата си, за да я напълни пак.
- Какво не ми е наред, Мич? - попита го. Напоследък ставаше емоционална по партита.
- Нищо, доколкото виждам. - Потупа я по рамото.
Дали беше твърде придирчива? Дали искаше нещо, което не съществува? Или беше попаднала в омагьосан кръг, от който не можеше да се измъкне - привличаше все неподходящи мъже, а после само съжаляваше за това. Като Робин. Още не ѝ беше минало. Още не бе сигурна какво изпитва. Но знаеше едно - всичко приключи в мига, когато го видя с не толкова крехката и уязвима Хелън. Наистина беше свършено. Просто още не му беше казала.
- Страхотно парти, Мич. Кои са всички тези хора?
Лайза я бе запознала с първите, които пристигнаха, а и Джини постоя малко, но след това дойдоха още много хора и партито се завихри по свой собствен хаотичен начин. Лайза - домакинята рожденичка - бе в центъра му, разбира се. Мич бе наредил маси с храна във всекидневната, а гостите седяха по фотьойли и столове или щъкаха наоколо с чаша или чиния в ръка и водеха характерните за партитата повърхностни разговори. Както се и очакваше, Джини си тръгна, за да се види с приятелка.
- О, знам ли? - Мич сви рамене. - Приятели, колеги от работа, родители на приятелите на децата, роднини, една-две странни съседки, сещаш се... - Намигна ѝ. - Дали е време за тортата?
Тес фиксира рожденичката в другия край на стаята - говореше с онзи тип, от който тя самата бе избягала преди малко. Погледите им се срещнаха и Лайза ѝ махна енергично. Жестът приличаше на отчаян знак за помощ.
- Да. Крайно време е.
Проби си път през навалицата. Обаче онзи антипатичен тип бе прав за едно - четиридесет бе юбилей, а скоро идваше и нейният ред. Поне Лайза и Мич имаха хубаво семейство. Животът на Тес бе толкова разхвърлян. Без мъж, без работа, дъщеря ѝ скоро щеше да „отлети от гнездото“ и да се отдалечи от нея. А, да, и къщата в Сицилия. По лицето ѝ пробяга усмивка.
Добра се до Лайза, хвана я за ръка и я бутна пред себе си.
- Съжалявам - заяви. - Трябва да я открадна. Хайде, рожденичке!
- Благодаря ти! - възкликна Лайза, щом се отдалечиха, и си пое въздух. Изглеждаше зашеметяващо. Облякла бе къса изчистена черна рокля с голямо обло деколте, идеално комбинирана с бижутата от бяло злато, които Мич ѝ бе подарил за рождения ден.
- Няма за какво.
В този момент Мич и децата влязоха с тортата - лимонов сладкиш, украсен (от малчуганите на Лайза и от Джини) с много сребърни топчета и свещи. Кои бяха всички тези приятели? И кога Джини спря да ѝ казва всичко, имаше ли определен момент?
Направиха тортата предната вечер у Тес, докато Мич и Лайза бяха на романтична вечеря по случай празника.