Караницата с майка ѝ беше катализаторът. Защо ѝ беше да играе игрички? Защо да не каже какво чувства? Това отчасти ѝ напомни за разговора с Бека в деня след партито, което на свой ред я натъжи, защото приятелката ѝ вече почти не се сещаше за нея. Бека съвсем се беше захласнала по Хари и връзката им. И все пак тя казваше каквото мисли.
Снощи и Джини бе направила същото.
- Харесвам те, Бен - изрече, когато се качиха в стаята му. - Много те харесвам.
Той се опули насреща ѝ.
- Да, ами, и аз те харесвам - засмя се. - Очевидно - добави и седна на леглото. - Ела!
Остана права.
- Не е.
- Ъъ? Какво?
- Очевидно.
- О...
Той сведе поглед и тогава Джини разбра. Сила изпълни цялото ѝ същество. Защото разбра истината. Колкото и невероятно да изглеждаше, досега не бяха стигнали до края, защото Бен го беше страх. Не защото не я харесваше или защото искаше да мине време. Просто го беше страх.
Така че тя легна до него и му показа, че няма от какво да се страхува.
А сега какво? Докато вървеше към къщи, Джини мислеше за среднощното си заключение. А именно, че сексът беше страшно прехвалена работа. Усети прилив на облекчение, свобода... и съжаление.
ГЛАВА 26
- Милинка, кажи как мина седмицата ти в Сицилия?
Баща ѝ я прегърна топло и силно. За първи път, откакто се бе върнала, Тес наистина се отпусна. От ваканцията ѝ в Сицилия сякаш бе минала цяла вечност. Толкова неща се случиха оттогава - работата, Робин, Джини.
Усети познатия успокоителен аромат на баща си и жилетката му. Пяна за бръснене и стара вълна. Зарови се още по-дълбоко в обятията му. Като млада все търсеше вниманието на майка си, която постоянно щъкаше нагоре-надолу от апартамента до ресторанта и обратно: готвеше, миеше, гладеше, спираше се само колкото да ѝ даде някой съвет или да я смъмри. Майка ѝ беше темпераментна като ураган, а в очите ѝ проблясваха пламъци... Нима бе възможно да се доближиш до нея?
Баща ѝ обаче... макар да наближаваше осемдесет, той бе жилав и силен човек. Имаше енергия. Знаеше как да разсмее мамчето, как да я разплаче. Шегуваше се с нея, успокояваше я, танцуваха заедно. Той бе като затишие след буря. Истинска скала. Колкото непредсказуема бе майка ѝ, толкова спокоен и стабилен беше той. Винаги можеше да се разчита на него. С времето Тес започна да оценява нещата, които преди бе приемала за даденост. А точно сега имаше нужда от скала, на която да се опре.
-Интересно - изрече, пое си въздух и с нежелание пусна баща си.
Майка ѝ я стрелна с поглед. Тес ѝ се обади, като се прибра от Сицилия, но разговорът им бе кратък и не си казаха нищо важно.
- Никога не си ми казвала, че мястото е толкова невероятно! - Тес отиде при майка си и я целуна по двете бузи. Стори ѝ се уморена и някак напрегната, но това си беше нормалното ѝ състояние. Когато наистина бе уморена и напрегната, просто готвеше повече.
- Описваш го като снимачна площадка - отвърна майка ѝ и я хвана за ръката. Докосването на силните ѝ кокалести пръсти за миг напомни на Тес за Сантина Шиара. - А е просто място.
- Много е красиво - усмихна се Тес на баща си, който поклащаше глава зад гърба на мама. Защо ли се съобразяваше толкова с нея? Нима не искаше да види селото, в което е израснала жена му? Нима тази нейна потайност не го потискаше понякога?
Майка ѝ я пусна и размаха една тиквичка под носа ѝ. Готвеше нещо засукано - редеше слоеве риба, домати и тиквички. Със сигурност щеше да е вкусно.
- Красотата е само на повърхността - заяви някак мрачно. - Внимавай, може да те очарова и да те хване в капан!
Тес се засмя.
- Тате, с теб така ли се случи? Мама те е очаровала и те е хванала в капан? - пошегува се Тес.
-Разбира се. - Той започна да подрежда масата. Вилици, салфетки, малка чинийка с пармезан. - Използва всичките си сили. И бог ми е свидетел, красавица беше. С блестящи тъмни очи, черни къдрици...
Флавия го перна през ръката с кърпата за съдове. Тес пак се засмя. Косата на майка ѝ още беше гъста и вълниста, но вече бе бяла като сняг, а и тя все я носеше вдигната и прибрана, за да не ѝ пречи, като готви.
- Знаеш ли, миличка, майка ти беше доста убедителна.
- Ха! - Флавия му обърна гръб, но Тес видя усмивката на лицето ѝ.
Баща ѝ беше висок и строен, с впечатляващи тъмносини очи - същите, които бе наследила Тес и които смаяха Сантина. Като беше малка, татко ѝ я качваше на раменете си и се разхождаха така по плажа всяка лятна неделя. Тес си представяше, че е толкова високо, че главата ѝ ще се удари в небето. А сега? Не искаше родителите ѝ да остаряват. Не можеше да понесе мисълта, че може да ги загуби.