- Ами ти, миличка? - намигна ѝ той. - Срещна ли някого в Сицилия?
- Хм! - Майка ѝ изсумтя и промърмори нещо на кърпата за съдове, която вече бе метнала на рамо.
- В интерес на истината - започна Тес, като игнорира реакцията на майка си, - срещнах двама доста хубави и интересни мъже.
- Необвързани? - попита баща ѝ.
- Определено.
- Сицилианци, предполагам - вметна майка ѝ с пренебрежение. - Като видят хубава жена, сицилианците я наобикалят като пчели гърненце с мед. Да не говорим за жена с недвижимо имущество. Вярвай ми, всичките са еднакви. Очакват прекалено много и живеят в миналото.
- Не е задължително. - Тес си взе парченце домат. Макар че, като се сети за вековната вражда между фамилиите Шиара и Амато, наследена от Джовани и Тонино, реши, че майка ѝ навярно е права.
- А, не пипай! - смъмри я мамчето, но в следващия момент се разсмя. Похапването от продуктите, преди да влязат в тенджерата, беше семейна традиция.
Тес бавно дъвчеше домата. Знаеше, че майка ѝ няма как да не попита.
- Кажи ми тогава.
- Какво?
Флавия цъкна с език:
- Как се казват?
Тес успя да скрие малкия си триумф.
- Джовани Шиара, праплеменник на старата ти приятелка Сантина, и... - Поколеба се. - Тонино Амато.
- Хм - изсумтя отново мамчето.
- Предполагам, че познаваш и семейството на Тонино? - попита небрежно Тес.
Майка ѝ отвори фурната и с ловко движение премести тавата с основното ястие на средното ниво.
- Да. Алберто Амато беше най-близкият приятел на баща ми.
Тес се опита да скрие вълнението си. Мама говореше за Сицилия!
- Алберто не е ли бил рибар? - попита. Много умел с харпуна по думите на Тонино. Спомни си гордостта в гласа му, когато говореше за дядо си.
- Да, беше - отвърна майка ѝ и седна тежко.
В очите на баща ѝ проблесна тревога.
- Ами, той е дядото на Тонино - поясни Тес. Наля виното, което бе донесла, в три чаши. Родителите ѝ все настояваха, че не пият, но накрая всичко се изпиваше. - И баща му е бил рибар.
Флавия отново кимна. С възрастта тъмните ѝ очи бяха изсветлели, но блясъкът им не помръкваше. Тес си припомни колко забележителна жена е майка ѝ.
- Помня го - заяви Флавия. - Беше още дете, когато...
- Когато...? - Тес се постара да не изглежда прекалено любопитна и нетърпелива.
- Когато си тръгнах.
Майка ѝ никога не бе говорила толкова много за Сицилия и за познатите си там. Тес не смееше да диша, за да не развали магията.
- Алберто и папа висяха с часове в селския бар, пиеха grappa43 и философстваха как може да се оправи светът. - Изкикоти се. - А аз често се мотаех отвън и подслушвах. Докато... докато... - Замечтаността в гласа ѝ внезапно секна. - Е, нещата се променят.
Баща ѝ застана до майка ѝ и я потупа по ръката - набръчкана ръка на петна, отрудена и с артрит на пръстите.
„Ами ти? - искаше да извика Тес. - Какво направи ти?“ Но не посмя. Така майка ѝ само щеше да се затвори в себе си още повече.
- Явно е, че двете семейства се мразят - заяви, като упорито се опитваше да звучи непринудено. - Амато и Шиара.
Може би майка ѝ можеше да ѝ каже повече? Навярно знаеше за кражбата и предателството, дълга и убийството. И за онова тайнствено „нещо“, което Джовани търсеше.
- Винаги са се мразели - отбеляза Флавия. - И бащите им се мразеха, и дядовците им преди тях. - Обърна се към Тес почти обвинително: - Така е в Сицилия. На кого му се живее такъв живот?
Флавия стана и сложи тиганите да се киснат в гореща вода.
„О, боже - помисли си Тес. - Май дотук беше откровението на мамчето.“
- Ами къщата, миличка? - намеси се дипломатично баща ѝ. - Тази вила, която неочаквано наследи. Хареса ли ти?
- О, да! - Тес отпи от виното си. Много ѝ беше харесала. - Направих много снимки. - Следеше за реакцията на майка си. - Ще ви ги покажа, щом ги сваля на компютъра.
Мамчето ѝ хвърли пренебрежителен поглед.
- Даде ли я на агент да я продава? Там е тихо, но достатъчно красиво за туристи, предполагам.
Тес прокара пръст по ръба на чашата.
- Всъщност... - започна.
- Тес! - възкликна Флавия. Пак седна, този път още по-рязко.
За секунди баща ѝ пак се озова до майка ѝ.
- Флавия? Любима?
Тя махна с ръка, сякаш да го отпрати.
- Добре съм - изрече и изгледа заплашително дъщеря си.
- Мисля да задържа вилата за известно време - понечи да обясни Тес. Защо изобщо им позволяваше да ѝ вменяват вина? Какво ѝ имаше? Какво му имаше на семейството й? Тес стана, пусна водата и започна да мие съдовете. Последното, което искаше, бе да разстрои майка си. Но къщата ѝ бе завещана с причина, трябваше да има причина.