- Че защо? - попита майка ѝ отчаяно. - Какво ще я правиш?
- Ще я използвам за почивка. - Тес не посмя да признае, че се надява тя, Джини и родителите ѝ да отидат там заедно. Като щастливо семейство. След снощи обаче не таеше големи надежди. Сипа препарат в легена за съдове, остави водата да тече и да го разпенва.
Баща ѝ определено полагаше усилие.
- Това си е идея, любов моя - вметна.
- Лоша идея - промърмори майка ѝ и стана. - Знаех си, че нищо хубаво няма да излезе от това.
Тес и баща ѝ се спогледаха и свиха рамене.
Телефонът иззвъня и той с облекчение отиде да вдигне.
- Сигурно е Джо - заяви и излезе от стаята.
- Иска му се да е Джо... - подхвърли Флавия с помирителна усмивка.
- Определено - усмихна се на свой ред Тес и подреди тиганите в легена за съдове. Мир. Сети се за пътуването до Сегеста и за изстрела, който чу. - Мамо, познаваш ли някой в Сицилия, който да е бил забъркан с мафията?
Мамчето отвори шкафа, за да извади чинии за вечерята, и затръшна вратичките по-силно от необходимото. Сумтеше от раздразнение.
- С мафията ли? О, Тес! Много хора си плащаха за закрила. - Сложи плитки и дълбоки чинии на масата. - Такива бяха нещата в Сицилия. Системата беше такава и работеше. Хората си плащаха на мафията, както плащат данъци. За да ги пазят. Повечето не виждаха нищо нередно в това.
Тес се намръщи.
- Тази система и през войната ли действаше?
По онова време майка ѝ е била момиче, но Тес я познаваше и знаеше, че е била наясно с нещата - нищо, че не искаше да говори за това.
Флавия сви рамене.
- Отчасти. Мафията мина в нелегалност заради Мусолини. Но към края на войната си възвърна силата. - Подреди чиниите на масата и въздъхна. - Едно е сигурно, те никога няма да загубят влиянието си.
„А сега? - запита се Тес, докато търкаше здраво един тиган. - И сега ли имаха влияние?“
Майка ѝ щъкаше из кухнята - ту вдигнеше чашка, ту прибереше кърпа. Сякаш не можеше да стои на едно място.
- Естествено, като падна правителството на фашистите, мафията си върна силата и влиянието.
- Как е възможно?
- Защото след войната административното управление на Сицилия беше поверено на местни противници на фашизма. - Мамчето се засмя.
- И тези хора бяха...? - Тес се надяваше да чуе имена.
- Членове на мафията, които се спотайваха по времето на Мусолини - отвърна майка ѝ. - Много от тях бяха считани за честни мъже. - Изправи рамене, но не погледна дъщеря си в очите.
Тес бе скептично настроена. Мамчето със сигурност не вярваше във всичко това.
- Кои бяха те, мамо? - настоя. - Определени фамилии в Четария ли? - Избърса ръцете си с кърпа и се захвана да подсушава съдовете.
- Тихо сега - каза майка ѝ и поклати глава. - Тези неща е по-добре да не се знаят.
Флавия се зае да подрежда плота, но Тес не искаше да приеме, че разговорът е приключил.
- Но това е като да си заровиш главата в пясъка, не мислиш ли? - продължи с въпросите, докато подреждаше тиганите един по един. В кухнята на майка ѝ всичко си имаше точно определено място.
- Понякога пясъкът е най-безопасното място за главата - отвърна мамчето.
- Но...
Флавия се движеше наоколо доста чевръсто за възрастта си.
- Не се занимавай с това, Тес - посъветва я. - Със Сицилия и с подобни мисли. За мен Сицилия е мрачно място, за други също. Но вече е в миналото. Много отдавна се освободих от нея. Сега съм тук. Това е моят живот. Нямам нужда да гледам назад.
Тес си пое дълбоко въздух:
- Но може би аз имам.
- За теб Сицилия не значи нищо - поряза я Флавия.
- Не е така, мамо - възрази Тес. Сети се как се бе почувствала на партито на Лайза, спомни си онзи ясен и категоричен момент. - Значи. И трябва да се върна там.
- Трябва ли? - недоумяваше Флавия. Погледът ѝ бе мрачен и безизразен.
- Искам да го направя. Имам нужда от това. - Тес отиде при майка си и улови ръцете ѝ. Бяха толкова слаби и крехки. - Не искам да те разстройвам. Наистина не искам. Но доста мислих по въпроса. И трябва да се върна.
- Защо?
Очаквала бе майка ѝ да се ядоса или да се разплаче. Но тя изглеждаше просто тъжна.
- Така го усещам. - Тес сви рамене. - Мисля, че затова Едуард Уестърман ми завеща вилата. А и в края на краищата съм наполовина сицилианка. И в моите вени тече сицилианска кръв.
Майка ѝ не понечи да се отдръпне. Взираше се в пространството. Тес мразеше този пораженчески поглед повече от всичко.
- Кажи ми, мамо - замоли Тес.
Флавия поклати глава.
- Сама трябва да намериш пътя си - промърмори. - Никой не може да ти помогне в това, мила моя.
Но тя можеше! Стига да искаше, майка ѝ можеше да хвърли поне малко светлина върху пътя, за който говореше.