- Кога заминаваш? - попита Флавия. - Ами работата?
- В четвъртък подадох молба за напускане.
Още ѝ изглеждаше нереално, сякаш не се бе случило на нея, а на някой друг човек. Може би трябваше да мине малко време, за да свикне с мисълта.
Майка ѝ се ококори:
- Заради Сицилия ли?
- Защото не постъпиха справедливо с мен.
Седнаха на масата и Тес ѝ разказа какво се беше случило.
- А може би донякъде и заради Сицилия - призна. Имаше логика в цялата работа. Сякаш така е трябвало да стане.
- А Робин? - Флавия като че ли изрече името му с огромно усилие.
- Приключихме. Определено приключихме - заяви Тес. Запита се колко ли пъти трябва да го повтори, за да го повярват наистина и тя, и всички около нея.
- Значи си решила? - Изражението на майка ѝ се промени. - Решила си да се върнеш в Сицилия?
- Да. - Тес знаеше, че трябва да го направи. - Със или без твоята подкрепа. Много ще се радвам, ако кажеш, че ме разбираш.
Майка ѝ кимна. Изглежда, се колебаеше, но накрая явно реши.
- Чакай тук - каза заговорнически. Стана и погледна през рамо, сякаш Полицията на мисълта44 щеше всеки момент да изскочи от нищото, за да я арестува.
- Какво...?
След две минути мамчето се върна. Грабна ръката ѝ, разтвори пръстите ѝ и набута нещо между тях.
Тес погледна надолу. Пари - навита на руло пачка банкноти. Не можеше да прецени колко точно, но изглеждаха много.
- Какво е това?
- Мои са - отвърна отбранително майка ѝ. - Не на баща ти. Аз ги спестявах.
- За какво? - Тес я гледаше втренчено.
- За нещо такова. Вземи ги. Твои са. А аз ще се опитам да те разбера.
- Не мога... - Тес се поколеба. Толкова мисли препускаха в главата ѝ. Парите щяха да ѝ стигнат да се върне в Сицилия и дори да поживее известно време там, но на какво се дължеше този обрат? И дали постъпваше правилно? Ами Джини...?
- Джини... - промълви тя.
Майка ѝ вдигна вежди.
- Нещо не е наред ли? - попита, но като че ли вече знаеше.
Тес ѝ разказа накратко за разправията с Джини. Разтрепери се. Къде ли бе сбъркала? Любвеобилната ѝ дъщеря се бе превърнала в опърничава тийнейджърка. Но най-тежко ѝ беше, че любимото ѝ другарче вече не иска да прекарва времето си с нея. И определено не искаше да ходи с нея в Сицилия.
Тес неусетно се озова в прегръдките на майка си - нещо, което не се случваше много често. Почти не смееше да диша, да не би Флавия да я пусне.
- Ще мине - каза мамчето. - Нормално е и ще мине. - Погали по главата Тес, сякаш бе малко дете. - Нека Джини остане с нас за няколко седмици. Ти иди в Сицилия, щом трябва. Може да ви се отрази добре да си починете една от друга.
Тес преглътна сълзите си. През последните седмици бе изпитала толкова нови емоции, че ѝ дойдоха в повече. Жената в нея отчаяно копнееше да се върне в Сицилия. Не просто за да разкрие загадката, но и за да изживее приключението, да се наслади на вилата, да си поживее. Но сега, когато Флавия ѝ позволи да го направи, когато разполагаше и със средствата да го стори, майката в нея я спираше. Бе поела отговорност да отгледа Джини сама и не трябваше да се отклонява от тази задача.
Въздъхна. Случваше се Джини да не се прибере вечер (макар по време на изпити да ѝ бе забранено) и да преспи в къщата на приятелка... което не означаваше, че прекарва тези нощи в необуздан секс. А и Джини беше на осемнайсет. Стига да използва презервативи, какво значение имаше дали прави секс? (Всъщност да, разбира се, че имаше значение!) Но тя винаги ѝ пишеше къде е - такова беше правилото.
А когато Тес най-накрая се свърза с нея по телефона сутринта, Джини дори не каза, че съжалява. Тес знаеше, че няма смисъл да се ядосва, пък и ядосването не беше в стила ѝ. Но в моменти като този ѝ се искаше Дейвид да не беше толкова отсъстващ родител. Не знаеше как да постъпи.
Може би мамчето бе права, може би щеше да им се отрази добре да си починат една от друга. Джини обичаше и уважаваше баба си и дядо си. Със сигурност нямаше да се държи зле при тях. Може би в края на краищата Тес не можеше да се справи сама. Сети се за парите, които ѝ даде майка ѝ. Щяха да ѝ стигнат за няколко седмици в Сицилия, докато реши какво да прави. Какво да прави...? Това беше въпросът. Но... не искаше с Джини да се отдалечават повече.
- Още не съм убедена, че постъпвам правилно - призна.
- Не ме разбирай погрешно, Тес - започна майка ѝ, като я гледаше право в очите. - Не искам да отиваш. Но виждам, че се налага. - Флавия кимна. - Виждам също, че се нуждаеш от почивка. - Постави ръка върху рамото ѝ. - Не си супергерой, миличка. Ти отгледа това дете сама и винаги, винаги си работела прекалено много. Сега нямаш работа, но пък имаш вила в Четария. Така че можеш да заминеш и да обмислиш нещата. Каквито и да са те.