- Спокойно, старче - мърмореше сега. - Прекалено бързи сме. Ще се...
Флавия държеше ръката му. Знаеше какво предстои. Катастрофа. Мрак. Забвение.
- Питър - прошепна.
Той хвана ръката ѝ. Стисна я силно. Тя не трепна.
- Флавия.
От коридора се чу друг глас:
- Лягай си, Флавия!
Беше баща ѝ.
- Но, папа... - Никой не можеше да го успокои като нея. Никой не можеше да усети онова, което той усещаше.
- Върви! - Погледът на баща ѝ бе достатъчно красноречив. Трябваше да се подчини.
И така, колкото и болезнено беше да го остави, тя погледна Питър за последен път и изтича в стаята си.
Гласовете им продължиха да се надигат и да притихват в нощта. По едно време Флавия се промъкна обратно и застана пред вратата, за да чуе какво си говорят.
- Ще напуснеш къщата - заяви баща ѝ на сицилиански.
Флавия потръпна. Подпря се на каменната стена, но тя не ѝ даде утеха. Скоро щеше да дойде зимата. Знаеше, че моментът наближава. Само че... нямаше представа дали Питър го разбира.
- Ще ти помогна - продължи баща ѝ. - Но няма да ти дам дъщеря си.
От очите на Флавия бликнаха горещи сълзи. Искаше да отвори вратата с трясък, да размаха юмруци и да им се разкрещи, но не посмя. Не искаше да ѝ забранят да го вижда. Не искаше да я заключат като животно, на което не може да се има доверие.
- Обичам я - изрече Питър. - Обичам Флавия.
Сърцето ѝ почти спря. Той я обичаше.
- Не - категоричен бе баща ѝ.
Цял живот бе слушала това „не“, което не подлежеше на никакво оспорване.
Върна се в стаята си и горчиво заплака. Преди Питър животът ѝ беше едно нищо. Не очакваше нищо, не мечтаеше за нищо, не се и надяваше, че нещо би могло да се промени. Изглежда, всичко, което можеше да очаква в бъдеще, бе да намери мил мъж, който да се грижи за нея. Тя щеше да споделя леглото му, да му роди деца, да е вързана за la сисinа. Като мама. Той щеше да излиза с приятели - да пият грапа в бара или да гледат танците в центъра. Тя щеше да е затворена вкъщи. Като в капан. Църква, пазар, la casa. По-скоро би умряла.
„Какво друго ни очаква?“ - попитала бе веднъж приятелката си Сантина. Но тя щеше да постъпи така, както отреди семейството ѝ. Не можеше да даде отговор на въпроса на Флавия.
И тогава се появи Питър.
Флавия лежеше по гръб и се взираше в тавана. Сребриста бледорозова светлина се просмукваше през полузатворените кепенци. Зората. Питър буквално ѝ бе „паднал от небето“ като звезда... и тогава всичко, съвсем всичко, се промени.
Притисна колене към гърдите си и ги обхвана с ръце. Питър я обичаше.
Не защото бе чужденец - непознат и вълнуващ, макар да бе точно такъв. Не заради идеята, че той може да я заведе на друго, ново място, за което синьор Уестърман вече ѝ бе говорил, където животът бе различен. Макар и това да имаше значение. А заради самия Питър, докосването му, ритъма на сърцето му... Флавия го обичаше. Обичаше го с цялото си сърце.
ГЛАВА 28
Джини се прибра и затръшна вратата с облекчение. И последният изпит мина. Фарсът приключи. Най-после...
- Миличка? - провикна се от кухнята майка ѝ. Джини не можеше да проумее защо тя не бе започнала да си търси нова работа. Какво щеше да прави? Родителите трябваше да работят, иначе откъде идват парите?
- Здрасти.
След скарването им нещата не бяха съвсем като преди. Сякаш не можеха да решат как да се държат една с друга. След нещо такова преструваш ли се, че нищо не се е случило? Извиняваш ли се? Или се сърдиш известно време в защита на тезата си? Понякога Джини страшно много искаше да поговори с майка си - преди беше толкова лесно, но сега всеки път, когато поискаше да се доближи до нея, Топката сякаш я дърпаше назад.
- Как мина?
Майка ѝ бе решила въобще да не говорят за кавгата. Седеше на масата в кухнята. Пред нея имаше разгъната карта.
- Добре.
Всъщност Джини не бе написала почти нищо. Стигнала бе до извода, че единственият начин да избегне университета и психологията е да не участва в съревнованието. Пък и да седиш, да си драскаш и да изключиш част от мозъка си, се бе оказало изненадващо лесно. Почти сюрреалистично - някак неземно. Сякаш се пренасяше на съвсем различно място. Какво значение имаше всичко това? Вътре в нея Топката избоботи в знак на съгласие. Какво значение имаше всичко това?