- Чаша чай? - предложи майка ѝ и стана.
- Може.
Освен че не говореше за кавгата, майка ѝ напоследък бе започнала да ѝ трепери, сякаш Джини бе твърде нестабилна и ранима и всеки момент може да избухне.
Джини се ужасяваше от това. Направо ѝ се искаше да избяга.
- Значи ще ходиш да празнуваш? - попита Тес с престорено весел глас. - Край на изпитите... Най-накрая свобода!
- Може би.
Джини не беше сигурна, че ѝ се занимава, макар че наистина доста от приятелите ѝ щяха да излизат тази вечер. Бека като за начало. Но тя щеше да е с Хари, а Джини знаеше каква е приятелката ѝ, когато е с гаджето си.
Не можеше да скрие колко я смущава маниакалната любов на Бека към Хари. В един момент си имаше най-добра приятелка, с която постоянно излизаха, а в следващия нея никаква я нямаше. Колкото до Топката... претупването на изпитите не се бе отразило на размера ѝ. Даже бе станала по-уверена и мърмореше по цели дни, сякаш я бе обсебила.
Майка ѝ сложи чаша чай на масата пред Джини.
- Как е Бен? - попита предпазливо.
По дяволите.
- Добре е - смотолеви Джини. Това беше другото... Защо във връзките все трябва единият да е по-силен?
Бен, например. В началото той бе по-силният. Джини не знаеше какво да прави. После дойде сексът и всичко ѝ се изясни - тя водеше. Той я искаше по всяко време. Беше невероятно, вдъхновяващо... не сексът, а да бъдеш толкова желана. По време на секс дори Топката замлъкваше. Едва после започваше да крещи.
- След като вече ти свършиха изпитите - започна майка ѝ с приповдигнат тон, - трябва да се замислиш какво ще правиш оттук нататък.
Джини се намръщи.
- Още днес ли?
Майка ѝ си пое дълбоко въздух.
- Не... Но скоро.
- Казах ти - рязко седна Джини. - Искам да пътувам.
- Значи ще ти трябват пари.
Майка ѝ звучеше някак по-припряна от обикновено. Сякаш бе решила да спре с любезността.
Джини изпъшка.
- Ще трябва да си намериш работа - продължи Тес.
Джини направи отегчена физиономия. Защо родителите трябваше да са толкова негативни през цялото време? Никога не им идваше просто да кажат „живей си живота“...!
- Знам. Не съм глупава - отвърна. По-добре да работи, отколкото да учи психология. Трябваше да е по-добре.
- И си сигурна, че няма да си промениш решението за Сицилия? - Майка ѝ сложи пръст на картата пред себе си. - Ще си прекараме чудесно.
Джини дори не удостои картата с поглед.
- Няма начин.
- Хубаво - отвърна майка ѝ, сви рамене и сгъна картата. - Отивам само за няколко седмици. Най-много месец. Или два.
- Месец или два? - Джини я изгледа втренчено. Можеше да си позволи да духне за Сицилия за месец или два, а ѝ натякваше, че трябва да си търси работа. Сериозно? Ами тя? Какво щеше да прави тя, докато майка ѝ бе в Сицилия? Отново. Преглътна.
Тес колебливо ѝ подаде ръка.
- Миличка, наред ли е всичко? Бен...?
Бен вече не го беше страх. И въпреки че още я желаеше (постоянно правеха секс), вече не беше такава тръпка, а и Джини загуби властта си над него. Просто ей така. Всъщност дори бе стигнала дотам да му каже, че я приема за даденост. И още по-лошо - бе осъзнала, че не само бе разстроена заради Бека и цялата работа с изпитите, университета и психологията. Беше и отегчена. Страшно отегчена. И мразеше всичко, в това число и себе си.
- Добре - заяви. - Няма проблем.
- Ако не искаш да ходя, няма - каза майка ѝ. Но беше ясно, че иска да отиде.
- Иди в Сицилия. Аз ще се оправя.
Джини се почувства изоставена. Захвърлена в нищото. Безнадеждна. „Ами аз?“ Искаше ѝ се да заплаче. Пак преглътна. Болезнено беше.
- Баба ти и дядо ти искат да отидеш при тях - обясни бодро майка ѝ. - Ще е нещо като ваканция.
Джини изсумтя. Те живееха само на три пресечки. Но...
- Окей - кимна. Стана и тръгна нагоре към стаята си, защото изведнъж Топката я удари в главата и ѝ се прииска да заплаче... отново.
Щом остана сама в стаята си, Джини си сложи слушалките на айпода и затвори очи. Видя торта за рожден ден със свещи и чу смях. Беше тринайсетият ѝ рожден ден, събрали се бяха само Джини, майка ѝ, баба ѝ и дядо ѝ. Семейството ѝ.
Както обикновено баба ѝ бе направила тортата още предната вечер, а мама я бе украсила с хиляди шоколадови топчета, както Джини си поръчваше всяка година.
Дядо ѝ извади бутилка шампанско от хладилника.
- Та-даааааа! - ухили се и я разклати.
Мама и баба се отдръпнаха и изпищяха в синхрон, Джини се изкикоти. Дядо разхлаби капачката. Трите се хванаха за ръце и зачакаха тапата да хвръкне.
Фиуу! Корковата тапа изхвръкна и рикошира в тавана. Мама и баба пак изпищяха.