- Чашите! - извика дядо, шампанското вече течеше.
Мама грабна чашите и ги хвана стабилно, така че той да налее. Намигна на Джини и прошепна: „Честит рожден ден!“
- Тринайсет - изрече замислено дядо. - Сега животът ти наистина започва, принцесо.
Джини гледаше как пяната на шампанското изпълва чашата като обещание.
- За Джини! - възкликна майка ѝ, подаде ѝ чаша и вдигна своята.
- За Джини! - повториха всички в синхрон. Семейството.
- Вече си тийнейджърка - обяви мама. Косата ѝ бе рошава както обикновено* но си беше сложила ново розово червило. Заобиколи масата и започна да пали тънките восъчни свещи - сини, розови, бели и жълти, докато шоколадовата торта с украса от безброй топчета грейна като сигнален огън.
Джини се вгледа в стотиците хиляди шоколадови топчета и в тринайсетте свещи, които горяха. Дълбоко в себе си усети нещо странно. Замисли се за живота си - училището, университета, кариерата и най-важното - истинската любов. Вълнуващо бе, макар и плашещо. После погледна всеки един от хората около себе си. Дядо сияеше, баба ѝ се усмихваше окуражително, а на поруменялото лице на мама бе изписана гордост. Тогава се сети и за всичко, което оставяше зад гърба си. Детството. Сигурността. Джини отпи от шампанското, чийто вкус бе съвсем нов за езика ѝ.
- Оттук нататък животът е върху ръцете ти - заяви баба.
Джини погледна майка си, която едва сдържаше смеха си.
Кикотът се надигна в нея като мехурчетата на шампанското.
Спогледа се с майка си и избухнаха в смях, направо се превиваха. Мама чак се просълзи и остави чашата си на масата.
- На какво толкова се смеете? - недоумяваше баба. Вече бе сложила ръце на кръста, погледът ѝ вещаеше страховита буря, а тонът ѝ бе самото възмущение.
- Нищо, мамо - обади се Тес.
- Нищо, бабо - включи се и Джини.
Но и двете се засмяха отново. Накрая баба въздъхна тежко и дядо ѝ обясни:
- Казва се „в ръцете ти“, миличка. Животът е в ръцете ти.
В този момент Джини вече не бе сигурна какво е толкова забавно, но смехът пак напираше.
- Дружна прегръдка! - извика мама и ги придърпа в кръг. - Време е за песни!
Свещите горяха и по украсата на тортата капеше восък.
- Честит рожден ден на теб, честит рожден ден на теб - извисиха се гласовете им. Баба пееше мелодично и гърлено, дядо като драматичен тенор, а мама - ясно и уверено. - Честит рожден ден, скъпа Джини...
Майка ѝ я държеше за ръка.
- Духни свещичките, миличка! Пожелай си нещо!
Джини си пое дълбоко въздух и духна. Пожела си скоро да разбере що е то Животът. Пожела си и нищо да не се променя.
Всички пляскаха и се радваха. Баба се зае да разреже тортата, дядо наля още шампанско, мама я погали по косата съвсем леко.
Всичко, което имаше значение, бе семейството...
А Джини точно него бе загубила. Поне така си мислеше. Пусна следващата песен и се замисли за дядо си и баба си, за храната, която готвеше баба ѝ, и как къщата винаги бе топла и уютна. Там се чувстваше в безопасност. Може би нямаше да е чак толкова зле. А и така щеше да е много, много по-лесно да избегне цялата история с работата и университета. Да не говорим какво щеше да се случи след излизането на резултатите... ако майка ѝ бе тук.
ГЛАВА 29
Когато Тес се върна в Четария, туристическият сезон в Сицилия вече бе започнал. Хотелите изглеждаха пълни, баровете и ресторантите се пукаха по шевовете, по улиците гъмжеше от народ.
Но Четария бе достатъчно встрани от основните маршрути и нямаше извънреден наплив на туристи. На влизане в селото в сряда, на свечеряване, Тес мина с взетата под наем кола покрай залива и il baglio и заключи, че си изглеждат съвсем същите. Слънцето бе ниско, но топлината му още се усещаше. Водата в залива блестеше като позлатена от лъчите му. А в далечината, над хълмовете, друга, розовееща светлина се процеждаше между острите върхове на кипарисите.
Тес караше към via Margherita - уличката, която водеше до вила „Сирена“. Свали прозореца на колата, за да усети ароматите на вечерта. Ухаеше на готвено: сладък карамелизиран лук и домати; благоуханни подправки - риган и босилек; печено месо. Изгаряше от нетърпение.
Спря пред черните врати от ковано желязо, изскочи от колата, отвори ги широко, върна се в колата и направи остър десен завой между древна италианска кола на три колела и синьо-жълт фиат „Панда“.
Зад олеандрите и старата каменна стена вилата стоеше и я чакаше - розова като залеза, а докато отключваше входната врата, русалката над вратата сякаш мило ѝ се усмихваше. Тес не изгаряше от желание да дава вилата си под наем. Но все пак бе по-добър вариант от продажбата... Ако я даваше под наем през туристическия сезон, къщата пак щеше да си е нейна и през останалото време можеше да отскача дотук.