- Значи не трябва да вършиш глупости - изръмжа той.
Тес се ококори. Много, ама много бе сгрешила за този човек. Трябваше да послуша Джовани Шиара. Тонино твърде лесно губеше самообладание. Спомни си колко се беше ядосал заради рибарските мрежи. Навярно имаше психологически проблем - креативен беше, но май нещо му хлопаше.
- И как мислиш, това твоя работа ли е? - попита иронично Тес. Нагласи си маската и провери дали всичко с екипировката е наред. Размаха крак и стъпи във водата. Вълнички се завихриха около пръстите на краката ѝ. Сложи си плавниците. Не бе взела ръкавици, защото не беше студено. А и това беше само опознавателно гмуркане, за бога!
Тонино скръсти ръце пред гърдите си:
- Безотговорно е. Не е добре да се прави така! - изрече и не си тръгна.
И... Какво? Щеше да стои там, докато тя се върне? Тес осъзна, че той явно разбира доста от правилата за гмуркане. Обърна се към него:
- Ти гмуркаш ли се?
За момент ѝ се стори, че няма намерение да ѝ отговори. Но тогава:
- Не. Вече не.
Вече не... Тес усети, че нищо не може да я спре да се потопи. Гмуркането бе нейната страст.
- Ако толкова се притесняваш, ела с мен.
Тонино много бавно поклати глава.
Тес сви рамене.
- Хубаво, влизам тогава.
Лапна мундщука и му махна.
Той я изгледа продължително и строго. Обърна се и си тръгна.
Тя недоумяваше какъв му е проблемът.
ГЛАВА 30
Щом нагази във водата до колене, Тес се наведе и се гмурна по корем. Много бързо се озова на дълбокото, усети как водата става по-хладна, но неопреновият костюм щеше да задържи телесната ѝ топлина и да я предпази от студа. Потопи главата си за миг. Морското дъно беше каменисто, с едър пясък и обрасло с водорасли. Нямаше и следа от медузи, но успя да различи пасаж медузоподобни създания от семейство Selpidae. Малки, цилиндрични и нежни, те бяха спокойни, грациозни и проблясваха, сякаш обагрени в цветовете на дъгата.
Тес заплува към оронената от прилива двувърха скала, която се отразяваше във водата пред нея. Последните две седмици, странният разговор с майка ѝ, избухналият конфликт с Джини (определено не разбираше тийнейджърите), раздялата с Робии... сега, когато се бе върнала в Четария, всичко това избледняваше.
Снопове слънчева светлина танцуваха под повърхността на водата и я обагряха във всички нюанси на синьото - от най-бледосиньо до тъмнозелено. Тес забави движенията си и заплува в отпускащ, плавен ритъм.
Какво се надяваше да постигне с връщането си тук? Какво търсеше? Дали нещо, свързано с вилата, с Четария или с двамата мъже, които бе срещнала тук? Дали търсеше миналото на майка си? Може би всичко това беше навързано... Може би за да открие това неуловимо нещо, просто трябваше да търси малко по-усърдно...
Щом стигна до първите скални образувания, се гмурна надълбоко. Докосна с ръка грубата им ръбеста повърхност. Морето с векове бе ронило и отнасяло части от плътта на този камък, за да прокопае в него уникална дълбока ниша. Балончета въглероден диоксид излизаха от респиратора на Тес и се понасяха към повърхността като гъби от живак. На пръв поглед скалите изглеждаха непоклатими, но тя забеляза, че под и над водата тези скални острови имат дълбоки цепнатини и пукнатини, превърнали се в рай за сини дракони и всевъзможни водорасли.
Дъното бе обсипано с бодливи розови морски таралежи, светлооранжеви морски гъби и бледоморави водорасли. Тес не беше геолог, но поназнайваше това-онова за земята, скалите и ерозията. Тази скална формация на практика беше жива и в движение. Самата Сицилия, разбира се, беше земетръсна зона с вулканична активност - тук земята буквално се движеше. А сега, когато всичко се разкриваше пред очите ѝ, Тес видя множество скални острови с прокопани в тях ниши и малки пещери. Имаше страшно много за разглеждане.
Заплува бавно покрай заоблена скала. Огледа два успоредни „стълба“ от сив камък, между които като трегер бе подпрян трети подобен. Навярно някога и тук бе имало подводна пещера. Тес се приближи. Скалата между стълбовете беше различна - по-тъмна и по-малко ерозирала. По грапавата ѝ повърхност проблясваше желязна нишка. Тес прокара пръсти по краищата ѝ. Сякаш някой морски бог сам я бе дотъркалял и поставил тук. Или беше паднала. Цепнатините между нея и голямата скала бяха доста дълбоки на места, а на други почти се сливаха.
Тес се гмурна още по-дълбоко към чакълестото дъно. Вече се задъхваше, но засега всичко беше наред. Какъв му беше проблемът на Тонино? Смятала бе да го разпита по-подробно за враждуващите сицилиански фамилии, но вече не беше убедена, че изобщо иска да говори с него. Дотук със Сегеста и вкуса на зрели смокини... Някои момичета цял живот повтаряха едни и същи грешки.