Тъмночервена морска звезда се показа изпод по-малките камъни на дъното и бързо се скри в една цепнатина. Риба скорпион с царствена окраска невъзмутимо отплува нанякъде. Тес извади раковина от пясъка - вътрешността ѝ бе съвършен седеф и тя я прибра в джоба си с цип. Коралите се полюшваха в синхрон с подводното течение. Тя заплува към другата монолитна скална кула.
По време на престоя си в Сицилия се налагаше да измисли и как да си изкарва прехраната оттук нататък - нали вече не работеше в компанията за водоснабдяване. Може би трябваше да изготви списък с възможни варианти, щом се прибере във вилата. Освен това щеше да потърси Джовани, за да го пита за ремонт и работници. И да се опита да види Сантина - нямаше да забрави тази част от мисията си. Щеше да се организира. Тонино да прави каквото си ще! Не ѝ беше нужен.
Втората скала, която бе по-стара и по-бледа от първата, беше потънала в мъх. Тес я разгледа с интерес, после се спусна над малките камъни и водорасли в основата ѝ и заобиколи от другата страна, където видя огромна змиорка с тъжна физиономия. Докато запаметяваше тези картини, прехвърляше наум последните събития. Когато се гмуркаш, трябва да си концентриран. Концентрация. Добре че беше жена и се справяше с много задачи едновременно... Едно от предимствата на гмуркането бе, че човек оставаше насаме с мислите си и никой не го прекъсваше.
Двайсет минути по-късно, докато плуваше към повърхността, около нея се завихри пасаж аншоа. Тес излезе точно до каменния кей в залива. Свали маската и плавниците си и се отправи към вилата.
Тонино работеше пред ателието си и за да стигне до стълбите към вилата, Тес трябваше да мине покрай него. Мислеше просто да го игнорира, но нещо в начина, по който седеше, в изражението му, когато я погледна и ѝ кимна, я накара да спре.
Сведе поглед към мозайката, която той сглобяваше.
- Над какво работиш сега?
Тонино отговори след доста мълчание:
- Чувала ли си легендата за Колапеше?
Тес поклати глава, озадачена от отговора му.
Майсторът на мозайки взе зелено камъче - навярно малахит - и го вдигна към слънцето.
- Колапеше с дни стоял във водата и разглеждал морското дъно - заразказва. - Веднъж съобщил, че Сицилия се държи на три огромни колони, но имало един проблем.
- Какъв? - Тес вече бе запленена. Не от историята. От гласа му, от спокойствието му.
- Една от колоните била счупена - заяви Тонино някак тържествено.
Тя зачака продължението. Какво трябваше да значи това? Че в основите на Сицилия има някакъв непоправим дефект?
- Но кралят не се трогнал от тези думи. Интересно му било само колко дълбоко може да се гмурне Колапеше. Затова го накарал да намери на дъното гюле, изстреляно от фара, и да му го донесе.
- И успял ли?
Гласът му я хипнотизираше. Тонино не оставяше камъните, докато говореше. Вземаше ги ту с едната, ту с другата си ръка, полираше ги, вдигаше ги към светлината, подбираше ги.
- Опитал се. - Направи пауза. Тишината определено не го притесняваше. - Но като стигнал до гюлето, погледнал нагоре и морето било неподвижно и твърдо като мрамор.
Тонино рязко затвори очи и след миг също толкова рязко ги отвори. Като гущер.
- И какво направил?
- Нищо. Останал там завинаги.
Майсторът на мозайки щракна с пръсти и изведнъж магията се развали.
- О! - сепна се Тес. Това пък какво трябваше да значи? Не ходи по-далеч, отколкото знаеш, че можеш? Страстта ти може да ти коства живота? Колко опасни са големите очаквания...? Какво?
Усещаше, че той няма да ѝ каже.
- Защо беше толкова против? - попита. - Да се гмуркам?
Тонино погледна към морето.
- Океанът е красив. Но и жесток.
Тес подсуши косата си с кърпа и я метна на врата си.
- Прав си. Но аз не поемам излишни рискове. Просто исках да погледна скалите по-отблизо.
- Какво търсиш, като се гмуркаш? - попита, без да поглежда към нея.
- О, ами обикновени неща... Морски животни. Растителност и корали. - Засмя се. - Може и някоя перла.
- Перла... - Тонино намести парченце от мозайката. - Имах един приятел. Много близък. Гмуркач. Гмуркахме се заедно за спорта, но в един момент започнахме да ходим и по останки от кораби. Може да се каже, че и ние търсехме перли.
- Останки?
Тонино ѝ помогна да свали акваланга и Тес седна на стената до него.
- Да. Търсехме ценни неща, погребани под водата - поясни и се върна към сортирането на камъните. - Един гмуркач може да изкара добри пари от останките. Има съдове, сребърни прибори и какво ли още не.