Тес кимна. Вече бе разбрала, че тук трябва да изкарваш пари отвсякъде, където можеш. Разкопча донякъде ципа на неопреновия си костюм, влагата вече започваше да я дразни.
- На запад има едни останки, напълно потопени. Бяхме се разбрали да идем заедно, но аз имах... ангажимент преди това. Той не ме изчака. - Направи пауза. - Приятелят ми умря там.
Тес го изгледа втренчено. Боже! Смърт и разруха. Мрак. Сицилия явно бе дълбоко белязана от тях.
- Кога? - прошепна.
- Преди две години.
Въпреки парещото слънце тя потръпна.
- Какво се случи?
- Явно се е оплел в стари рибарски мрежи. Като го намерили, около неопреновия му костюм още имало омотани мрежи. - Очите му бяха по-мрачни отвсякога. Не поглеждаше към Тес. Какво друго би могло да се случи? Нали е бил опитен рибар. - Понякога, като се скъса някоя мрежа, я хвърлят в морето. Не ги интересува.
- И мислиш, че не е могъл да се освободи?
Тонино поклати глава.
- Явно в един момент е успял да се измъкне, но не му е оставал много кислород. Не е имал време за декомпресия. Навярно е умрял още при кораба.
Тес мълчеше. Разбираше какво има предвид. Декомпресионна болест. Смъртоносните гърчове. Когато газовете в кръвта нямат достатъчно време да се настроят към промяната на налягането, формират балончета и кръвта сякаш кипва. Затова, когато се гмуркаш надълбоко, трябва да организираш времето си така, че да имаш време да спираш за почивки за декомпресия по пътя към повърхността.
Рибарски мрежи. Хора, които се гмуркат сами. Сега разбра гнева му срещу рибарите онази сутрин. Разбра и чувството му за вина - не е бил с приятеля си единствения път, когато е трябвало да бъде.
- Много съжалявам - промълви.
- В мен беше ножът, който щеше да го освободи. Ето така! - Тонино замахна с въображаем нож и разсече въздуха.
- Не можеш да се обвиняваш. Негово е било решението да тръгне сам. - Идваше ѝ да добави, че такива неща се случват. Но щеше да прозвучи банално, а и той нямаше да се съгласи.
Погледна я и поклати глава:
- Казват, че мястото е лошо.
- Четария? - Тес се огледа наоколо. Майка ѝ бе казала почти същото, но на нея пак ѝ приличаше на кътче от Рая. Древното каменно baglio с площада към него, каменният фонтан и извитото сребристо евкалиптово дърво. Тюркоазеният залив с каменните кули, надигащи се от морето. Лабиринтът от тесни улички и боядисаните в пастелни цветове къщички. Вила „Сирена“. Подводната пещера. Да не говорим за слънцето. Как би могло да е лошо място? Лоши неща се случваха навсякъде.
Тонино кимна:
- Красиво е, нали? Но човек не винаги е щастлив тук.
- Да - съгласи се Тес. Това го беше усетила. Имаше някаква тъга, запечатана в самата земя. Погледна нагоре към ателието. - Ами влечугото?
- Кое влечуго?
Посочи към витрината.
- Онова с короната.
- А, принц Скурсини.
- Вероятно - кимна Тес и разкопча неопреновия си костюм още малко. Слънцето вече започваше да напича. След малко щеше да иде да се преоблече.
- Една кралица много искала да има син - заразказва Тонино. - Дори ако цената била да е наполовина scursini.
- Което значи...?
Тес го наблюдаваше. Този човек сякаш умееше да се потапя в други светове. Тя се чувстваше по подобен начин, когато се гмуркаше. Беше добър начин да забравиш действителността.
-Влечуго. В сицилианския фолклор влечугото е много опасно. Ако го погледнеш в очите, ще се парализираш - обясни Тонино и я погледна.
Тес бързо извърна поглед. Нямаше да рискува.
- И така, синът се родил наполовина scursini - продължи да разказва. - През деня бил принц, а през нощта влечуго. Щом пораснал, поискал съпруга. Отхвърлил и убил две жени, които не били благороднички.
- Също като теб - промърмори Тес.
- Третата жена обаче използвала не само красотата, а и хитростта си. Освободила го от магията и получила справедлива награда.
- Да позная ли? Брак с принца? И двамата заживели щастливо за вечни времена?
- Разбира се - потвърди Тонино.
Тес се намръщи.
- Не ти ли се струва малко, ами, архаично? Особено в днешно време.
Той я погледна дяволито.
- Не мислиш, че историята със звяра, който се превръща в принц, може да се приложи в днешно време, така ли?
- Ами... - Тес се засмя.
- Не мислиш, че жената е лечителят, който го спасява...? Че жената може да притежава не само красота, а и остър ум?
Тонино имаше отговор за всичко.
- Добре, съгласих се - отстъпи. Този мъж си оставаше загадка. И Тес не знаеше дали да му има доверие, или не.
- И така - майсторът на мозайки сви рамене, - историите са символи.
Тес кимна.