Въздъхна. И това не беше всичко. Предполагаше се, че не трябва да ревнуваш приятелката си от гаджето ѝ. Но Джини ревнуваше. Не можеше да го преодолее. Тъмносиньото започваше да придобива зеленикави оттенъци.
Колкото до Бен... това квадратче бе обезпокоително червено. Не искаше да продължава да се вижда с него, но трябваше. Трябваше, защото искаше нещата да се променят, той да се промени, дори тя да се промени. Искаше да бъде уверена, умна и забавна. Искаше да бъде обичана - или поне да ѝ се възхищават и да се прехласват по нея. Но някак си не се получаваше точно така.
Подразделение номер четири беше животът ѝ вкъщи. Рееше се в съзнанието ѝ като парче плат, обагрен в успокояващо бледолилаво (майка ѝ винаги бе жълто). В този момент чу гласа на баба си.
- Време е за ставане, миличка! Осем часът е!
Джини се усмихна. Баба бе като добре смазана машина. Всяка сутрин казваше едно и също като мантра.
- Добре, бабо! - провикна се на свой ред и отметна завивките. В квадратчето на дома враждебността и горчилката бяха отстъпили място на спокойствието. Вече не висеше на ръба на пропаст, вече лежеше върху зелена поляна.
Отиде да си вземе душ. Банята беше бяла. С бели плочки и по стените, и по пода. Сякаш бе влязла в иглу. Дръпна снежно-бялата завеса за баня. За баба бялото бе символ на чистотата. А тя обичаше да е чисто.
Гореща вода заромоли по раменете ѝ. Баба ѝ вярваше в реда и организацията. Затова Джини трябваше да става в осем сутринта, да помага в домашната работа и да се прибира преди единайсет вечерта.
Денят на баба и дядо протичаше по установен план. Шетаха из къщи (до единайсет преди обед), после баба ѝ готвеше (до един следобед). След като обядваха, дядо отиваше да си почива, а баба се оттегляше в „тихата“ си стая да чете. Винаги вземаше книга със себе си. Само че не четеше. Джини няколко пъти мина покрай прозореца и забеляза, че баба ѝ пише в тетрадка. При това бързо и по нехарактерно трескав за нея начин, което явно я изтощаваше. Беше напълно погълната от това, което пишеше. Какво ли беше...?
В три следобед пиеха чай, а после отиваха на пазар или се разхождаха в града. В пет се прибираха да пият кафе и да си починат докъм шест. Тогава баба ѝ се захващаше с вечерята, която сервираше в седем. В девет вечерта се наместваха във фотьойлите си пред телевизора, в десет и половина пиеха горещо какао и после си лягаха.
Джини се насапуниса цялата. Преди си мислеше, че рутината ще я побърка. Но всъщност на рутината можеше да се разчита. Структурата поставяше граници. А зад тях тя се чувстваше в безопасност. Така можеше да си върне спокойствието. Може би.
Изми сапуна от тялото си, спря душа и се омота с една от пухкавите бели кърпи на баба. Харесваше ѝ да се чувства в безопасност, особено когато всички други квадратчета бяха нестабилни и несигурни и губеха същността си. Притесняваше се, че един ден Топката ще се затъркаля по квадратчетата и ще размаже всички цветове до неузнаваемост.
На долния етаж баба миеше съдове. Набръчканите ѝ ръце бяха до лактите в пяна.
- И така, момичето ми - изрече, щом Джини се появи, - какво ще правиш днес?
Джини още не беше решила. Мислеше да иде до Бен както обикновено. Но имаше усещането, че баба ѝ може да има други планове.
- Знам ли - отвърна и си взе няколко люспички от зърнената закуска. („Как така не закусваш? Как можеш да започнеш деня без закуска? Какво си мисли майка ти? Тц-тц“)
- Да пропуснеш година - заяви баба ѝ изненадващо, като говореше бавно и внимателно, сякаш на чужд език (което отчасти си беше точно така всъщност), - е добра идея.
Джини въздъхна с облекчение.
- Да - продължи, - така имаш време да решиш какво искаш да правиш с живота си.
Добре го каза, явно доста го беше репетирала, но като се обърна, в погледа ѝ се четеше друго. Джини я изгледа с любопитство. Не можеше да прецени дали баба ѝ говори сериозно, или това е сарказъм.
- Ти така ли направи, бабо? Като напусна Сицилия и дойде в Англия? - попита.
Баба ѝ запази мълчание, докато миеше една чиния. Паузата бе толкова дълга, че Джини започна да се чуди дали въобще я е чула.
- Не - отвърна накрая. - Исках да се задомя. Исках го повече от всичко.
Флавия пак се съсредоточи върху миенето на чиниите, а Джини си взе още от зърнената закуска. Повече от всичко...? Това не беше ли прекалено?
- Но - продължи баба ѝ - празната година е лукс, който трябва да се заплати.
Опа... Джини усети, че се задава нещо неприятно. А при баба емоционалният шантаж не минаваше като при мама.
Баба ѝ избърса ръце в престилката си и се обърна към Джини.
- Трябва да си намериш работа - отсече.