- Каква работа?
Изведнъж зърнената закуска стана трудна за преглъщане. Топката се надигаше. Вече бе започнала да си търси работа, разбира се, но в Прайдхевън не беше лесно да се намери такава.
- Каквато и да е - отвърна баба. Изражението на лицето ѝ бе мило, но строго. - И мисля, че трябва да стане още днес.
ГЛАВА 32
След гмуркането Тес закуси cornetti с ванилов крем и кафе лате на площада на il baglio. Вкусно. Тонино никакъв го нямаше. И той като повечето сицилианци, които бе срещнала досега, явно сам си определяше работното време. Отхапа от покритата с пудра захар мека кифличка. Наситеният сладък вкус на ваниловия крем се плъзна по езика ѝ. Сети се за Джини. В Четария имаше много неща, които дъщеря ѝ щеше да хареса.
От другата страна на каменната арка пазарът кипеше от живот - блъсканица и жужене на безброй гласове. Сицилианците често звучаха ядосани, или поне на ръба на търпението си, а всъщност тонът им май беше такъв дори когато си говореха за времето. Пазарът беше като панаир на цветовете, придружен от смесица аромати на прясна риба, подправки и плодове. Нямаше друг такъв пазар. Тес мина под арката и се гмурна в суматохата. Нямаше друг пазар като сицилианския.
Пазарният ден очевидно бе социално събитие. Мъжете и жените стояха на групи и си говореха. Мъжете пушеха и пиеха еспресо от камиони за кафе. Жените ходеха, въоръжени с пазарски чанти и решителни физиономии. А по сергиите продавачите подаваха комати хляб или лилав карфиол за проверка, жените се мръщеха насреща им и задаваха въпроси, спореха и се пазаряха, преди евентуално да решат дали и как ще се разделят с парите си. Carciono fresci... Funghi bella... Tutio economico...45 Верни на традицията, продавачите се надвикваха, за да предлагат една от друга по-изгодни оферти.
На сергията с риба имаше нещо като опашка, макар че по наблюдения на Тес да се редиш на опашка в Сицилия значеше да си пробиваш път напред, като щедро раздаваш извинения, и да се опитваш да привлечеш вниманието на продавача преди жената до теб, като я надвикаш. Следващата стъпка бе още по-сърдечно извиняване и дискусия на тема „кой би трябвало да е пръв“, при която всеки настоява, че някой го е прередил. Или поне на Тес така ѝ изглеждаше. Какво да се прави. Етикетът в общуването така или иначе рядко се основаваше на логика. Тя поспря, за да се наслади на шоуто и да погледа бялата провиснала сепия (идея си нямаше как се готви), купчината сепии на точки (и за тях си нямаше идея) и посипаните с лед огромни парчета риба тон.
Решила бе днес да посети Сантина и Джовани, за да говори с възрастната жена насаме или поне да попита Джовани за ориентировъчни цени за ремонта на вилата. Логично беше да търси съвет по въпроса от някого, който говори свободно и сицилиански, и английски. Пък той беше и бизнесмен, изглежда, разполагаше с достатъчно свободно време, а и вече се бе нагърбил с отговорността да съхранява ключа от вилата. Джовани бе логичният избор. Но Тес щеше да му даде да разбере, че тя ще контролира нещата и че няма да позволи да я убеждават да продава. Стига да се съгласи с условията, помощта му щеше да е добре дошла.
Поспря се на сергията с подправки и вдиша аромата на сушащите се китки риган, мащерка и див копър. Зад сергията бяха подредени чували с нахут и леща, големи метални лъжици за загребване и старинна везна. В някои отношения - обичаите и нравите на обикновените хора, например - Сицилия навярно не се бе променила от времето на майка ѝ. Четария определено не бе влязла в новото хилядолетие.
Тес се приведе, за да избегне висящите от навеса на сергията плитки лилав чесън, и се озова при плодовете и зеленчуците... Млади тиквички със златист цвят, лъскави пиперки и люти чушлета, мъхести праскови. Взе един патладжан и прокара пръст по нежната му повърхност. Беше гладък, тъмен и все пак сякаш грееше - май това бе цветът на Сицилия. Мисълта я накара да се усмихне.
Днес щеше да импровизира с вечерята. Купи си половин диня, малко ароматно сирене, самунче вкусен жълт сицилиански хляб, черни маслини и няколко домата. Истинско пиршество.
Докато плащаше маслините, Тес видя, че от другата страна на сергията ѝ се усмихва жена. Тя инстинктивно отвърна с усмивка. Жената бе дребна, с кукленско лице и с перфектно оформена на каре тъмна коса. Дръзкото ѝ тъмночервено червило някак намекваше, че не е италианка. Дали се бяха срещали и преди? Тес тъкмо се чудеше дали да я заговори, когато само на няколко метра от себе си мерна познато лице.