Проби си път през тълпата около сергията за маслини.
- Сантина?
Какъв късмет само. Трябваше да предположи, че в пазарния ден и тя ще излезе да пазарува.
Старицата се обърна, измърмори нещо на сицилиански и бързо се огледа. Хвана Тес за ръката и я дръпна встрани. Скриха се зад един платнен навес.
Сантина се протегна и обхвана лицето на Тес с цялата нежност на грубите си длани.
-Ти се върна! - възкликна и беззъбата ѝ усмивка издаде прилив на щастие.
И Тес се усмихна.
- Не можах да се сдържа - призна. - Исках да науча повече за майка ми и защо е напуснала Сицилия. - Приведе се към старицата. - Ти знаеш ли? Можеш ли да ми кажеш?
Сантина зарея поглед в пространството.
- Защо, защото се влюби - прошепна с тежкия си акцент. - Флавия... тя си падна по него бързо, ей така - продължи и се престори, че припада.
Тес се ухили.
- Сериозно?
- О, да - кимна енергично старицата. - Тогава беше - Сантина започна да брои нещо на кокалестите си пръсти и фиксира Тес с очи - на седемнайсет.
- Само на седемнайсет? - „Значи е била дори по-малка от Джини“, помисли си Тес. - В сицилианец ли се влюби? Какво каза баща й? - попита. Макар че можеше да си представи. Сантина вече ѝ бе намекнала какъв е бил животът на жените в Сицилия по онова време. Това моминско влюбване на майка ѝ едва ли бе свършило добре.
Сантина поклати глава:
- Не, англичанин.
- Англичанин? - възкликна Тес. Разбира се, старицата и преди бе споменала някакъв англичанин. - Срещнала е англичанин тук? В Четария? Когато е била на седемнайсет?
Възрастната жена пак хвърли поглед наоколо. И Тес се огледа. Но какво очакваха да видят - и защо, за бога, някой би се интересувал от тези неща след всичките тези години?
- Флавия и един летец - обясни Сантина и размаха ръце във въздуха. - Тя го намери и го отведе вкъщи. Спаси живота му. Да. Те се влюбиха. Той ѝ обеща света - добави старицата и драматично се хвана за гърдите.
Тес я беше зяпнала. Детайлите вече започваха да ѝ се изясняват. Английски пилот - вероятно ранен, е бил открит от младо сицилианско момиче, което вече се е бунтувало срещу предсказуемия и затворен живот в селото - момиче, което е искало да види света, да бъде свободно. Тес можеше да намести и датите... Нямаше нужда да си гений, за да събереш две и две.
- И какво се случи? - прошепна. Изведнъж блъсканицата и оживлението на пазара сякаш заглъхнаха и Тес се върна назад във времето - в Четария по време на войната, когато майка ѝ се бе влюбила.
-Бащата на Флавия го отпрати - продължи шепнешком Сантина. - Имаше други планове за дъщеря си, друг мъж... - Прекръсти се. - В Сицилия ние се женим, за да правим приятелствата силни. Разбираш ли?
Тес кимна. Разбираше. Семейни съюзи. Сила.
- За кого искаха да я омъжат?
Старицата се изкикоти.
- За братовчед ми, Родриго Шиара. Баща ми винаги е искал дружба с твоето семейство. Нуждаеше се от помощта на бащата на Флавия, за да се пази от враговете си.
- А братовчед ти Родриго не е ли...
- Бащата на Джовани, si.
Сюжетът се заплиташе. А враговете, за които говореше Сантина, несъмнено включваха семейство Амато.
- Ах, но не беше писано - каза Сантина. Изглеждаше някак тъжна.
- А Флавия...
- Флавия бе с разбито сърце. Да, така е. Мисля, че сърцето ѝ бе разбито завинаги.
ГЛАВА 33
Два дни по-късно Питър пое към хълмовете.
Флавия се молеше на баща си да не го отпраща.
- Обичам го, татко! - проплака. - Ако те е грижа за мен, ще се смилиш...
- Какво знаем за него, дъще? - отвърна той. - Нищо. Мястото ти е тук, разбери. Нямаш работа с него. А онова... чувство, което си въобразяваш... ще отмине. Повярвай ми.
Нито думите, нито сълзите ѝ можаха да го разубедят. Баща ѝ остана непоклатим.
Преди да си тръгне, Питър бе хванал Флавия за ръка. Момичето с всички сили се опитваше да не се разплаче.
- Ще ти пиша - рече ѝ. - Имаш адреса на семейството ми, нали?
Тя кимна. Написан бе на късче хартия и жигосан върху сърцето ѝ.
- Ще се върна за теб, скъпа моя - обеща пилотът. - Ще ме чакаш ли?
Младият мъж стоеше на прага, окъпан в меката светлина на залязващото слънце. Но зад него, съвсем наблизо, се прокрадваше сянката на нощта.
- Si - кимна Флавия.
- Дори ако мине много, много време? - Питър се вгледа в лицето ѝ.
- Дори ако мине цяла вечност - отговори тя. Зърна баща си, застанал до портата със сурово изражение, но това не я стресна.
Щяха да намерят начин. - Цяла вечност - повтори Флавия. - Ще те чакам, ако трябва, цяла вечност.
Из хълмовете се спотайваха много бандити, които търгуваха с контрабандно жито и други стоки. Флавия се боеше за живота на Питър.