Папа бе удържал на думата си и бе дал на пилота провизии. Насочил го бе към човек в Палермо, при когото щеше да е безопасно да отседне, докато се подготвя да предприеме следващата част от пътуването си. Дойдоха вести, че любимият ѝ е стигнал успешно до града. Но тревогите ѝ не стихваха. Макар че имаше мъже като баща ѝ, които показваха отзивчивост към англичаните, след като през 1940 година Мусолини бе изоставил неутралитета и бе взел страната на германците, за повечето хора Англия се бе превърнала във враг на народа. Навсякъде гъмжеше от доносници. Човек не можеше да се довери на никого. Как да знае дали не е попаднал сред сепаратисти, фашисти или мафиоти? Флавия не се интересуваше от политика, но когато ѝ се удадеше възможност, подслушваше разговорите на мъжете. Само така можеше да разбере какво всъщност се случва. Иначе никой нямаше да ѝ каже.
Флавия препрочете написаното този следобед и въздъхна. Беше ли успяла да предаде всичко онова, което бе чувствала тогава? Страха? Отчаянието? Копнежа? Любовта?
Отново взе писалката. Ако бе знаела колко ще ѝ е трудно, нямаше изобщо да започва.
Но въпреки всичко бе останала да чака Питър, нали?
Войната свърши. Синьор Уестърман се завърна в Четария през 1946 година, малко след като изчезна Еторе, братът на Енцо, и след ужасната свада между татко и Алберто Амато. Скандалът разтърси цялото село и възпламени враждата между двете семейства.
- Не мога да повярвам! - крещеше бащата на Флавия и едва се сдържаше да не се разплаче. - Как можа да постъпи така с мен?
И все пак бе повярвал.
Флавия чакаше. Не идваха никакви писма, но се говореше, че на пощите все още не може да се разчита. Ала Питър трябваше вече да дойде да я вземе.
Минаха месеци и животът след войната бавно се завърна към някакво подобие на нормалното ежедневие. Мария и Лоренцо отново бяха заедно. Флавия отхвърляше всички опити на родителите си да ѝ натрапят ухажори. Нямаше никакви вести, но тя чакаше. Слушаше тирадите и ругатните на баща си и чакаше. Изпрати писмо на любимия си и продължи да чака.
Народът бе все така беден, но семейство Фаро преживяваше по-добре от останалите благодарение на покровителството на синьор Уестърман и връзките на бащата на Сантина. Флавия открай време не харесваше Енцо и не му се доверяваше, а той от своя страна не криеше неодобрителното си отношение към непокорната дъщеря на приятеля си. Но Енцо ставаше все по-близък с папа - Флавия забеляза това още преди свадата с Алберте. А сега бащата на Сантина се държеше прекалено самодоволно. Един ден Флавия го бе видяла на селския площад да крещи на Алберто. Почти се стигна до размяна на удари пред събралата се тълпа. Дочу хората да говорят, че семействата на двамата мъже винаги са враждували - за земя, за жена, дори за парцел в местното гробище. Добре, че този път се намеси метачът Нико и ги разтърва. Флавия сви рамене и продължи по пътя си. Беше ѝ мъчно, че Алберто вече не идва у тях, но това не беше нейна работа.
Научи се да готви. В la cucina счукваше и разбъркваше, месеше и разточваше. Така потушаваше мъката си, намираше търпението, което ѝ бе толкова необходимо, дори откриваше дълбок покой. Мария се омъжи и се превърна в жената, която Флавия никога нямаше да бъде. Защото продължаваше да чака.
Докато един ден търпението ѝ се изчерпа.
В сицилианската кухня има хумор и язвителност, написа Флавия. Такъв бе и животът. Като Pasta du Maltempo. Паста за лошо време - измислена за дните, когато рибарите не могат да излязат с лодките си. Беше тъжно, но можеше да носи и усмивки... Сладко-горчиво...
Вездесъщата паста. В Сицилия я правеха от грис - стритите зърна на жълтата твърда пшеница. В Англия не беше така. Флавия се гордееше с винаги прясната си домашно приготвена паста. Сушените макарони, разбира се, не можеха да се сравняват с нея.
Оформете купчинка от брашното и направете вдлъбнатина в средата, подобно на вулкан. Изсипете яйцата като лава и размесете с пръсти. Когато постигнете желаната консистенция, размачкайте тестото с пръстите и основата на дланите си. Тес толкова пъти я бе гледала как извършва тези действия, че трябваше да е наясно с техниката.
Стремете се да постигнете безшумен ритъм. Нека цялото ви тяло е в покой - трябва да движите само ръцете си. Месете, обръщайте и усуквайте тестото, докато се получи мека и еластична топка. А сега се хванете здраво на работа. Блъснете тестото в плота, за да освободите напрежението. Флавия се подсмихна. Напрежението в пастата или напрежението на готвача?
Продължете да месите най-малко петнайсет минути. След това оставете тестото да си почине. Почивката е също толкова важна, колкото и работата. Разточете на кори, като ги обръщате и поръсвате с брашно, за да не залепват. Разточвайте, разтягайте и пак разточвайте, докато корите станат прозрачни като дневната светлина в зимен ден. Оставете ги да изсъхнат, а после ги нарежете на ленти. Варете две-три минути в голяма тенджера, пълна догоре с вода. Пастата трябва да плува свободно... Махнете от огъня, когато пастата е al dente - леко твърда, но приятна за ядене. Срещнете я с доматите...