ГЛАВА 34
„Сърцето ѝ бе разбито завинаги.“
Преди да успее да попита друго, Тес забеляза как Сантина отправя поглед някъде над рамото ѝ и в очите ѝ внезапно проблясва страх. Старицата скришом докосна ръката ѝ и се отдалечи забързано.
Тес се обърна разочарована, за да види какво е подплашило Сантина. Зърна дамата с кукленското лице и усети как някой слага ръка на рамото ѝ.
- Тес.
Докосването я сепна и тя се обърна.
- Здравей, Джовани.
Този мъж май имаше навика да изниква неочаквано...
Целунаха се по бузите. Ароматът му бе на зелени лимони - чист, свеж и леко остър. Облечен бе в елегантен тъмен костюм, но сякаш изобщо не му беше горещо. „Сигурно е студенокръвен“ - помисли си тя. Или просто бе свикнал със сицилианския климат.
- Чух, че си се върнала - рече Джовани и я поведе далеч от пазара и тъмнокосата жена с детински черти.
„Как ли е разбрал“ - зачуди се Тес. Явно нищо не му убягваше.
- Тъкмо бях тръгнала към теб - заяви тя, докато се опитваше да не обръща внимание на ръката, с която сицилианецът бе хванал нейната и неотклонно я насочваше.
Тес не пропусна да забележи, че въпреки всичко Джовани се отнасяше с уважение към дамите от селото. Докато си проправяше път през тълпата от жени и пазарските сергии, се обръщаше с Prego46, Signora и Grazie, Signora към почти всяка срещната. Сантина не се мяркаше никъде.
- А, чудесно! Кафе? - предложи ѝ любезно.
Докато Тес се усети, пазарът вече бе останал далеч зад тях и се озоваха на друг площад, който не бе виждала. Или може би piazzetta47, тъй като бе твърде малък. Виждаше се и църква: неголям параклис с желязна камбана и стара дървена порта, а пред него - маслиново дърво и каменна пейка.
- Добре. Защо не? - Още малко кафе никога не бе излишно.
Джовани се спря пред някакъв бар и ѝ направи знак да го последва вътре. Цялото в хромирани повърхности, огледала и абстрактни картини, заведението бе пълна противоположност на църквата и малкия площад. Тес примигна. Внезапен сблъсък със съвременна Сицилия - колко странно!
Седнаха на маса до вратата и Джовани поръча две чаши еспресо и каничка горещо мляко.
- Е - подхвърли, - значи не можеш да се разделиш с нас?
Тес си наля малко мляко и разбърка кафето.
- Четария е красиво място - отвърна.
Джовани вдигна вежди.
- Вярно е. Говори ли с майка си, като се върна у дома?
- Мисля, че ти казах, Джовани - въздъхна. - Мама не обича да говори за Сицилия. Така че, ако в къщата има нещо скрито, уверявам те, че не знам за него.
Не искаше и да знае. Загадките на това място вече ѝ бяха предостатъчно.
Джовани сви рамене. Не изглеждаше убеден.
Тес ядосано се наклони напред и заяви:
- Тонино Амато ми разказа каква е причината за враждата между семействата ви. Не съм изненадана, че сте в такива лоши отношения.
Мъжът отпи от кафето си. Държеше се така, сякаш казаното не го засяга.
- И каква е тази причина?
Тя си пое дълбоко въздух. Вече бе твърде късно, не можеше да се измъкне. Но и без това искаше да го настъпи по мазола.
- Твои роднини са убили чичо му.
Това ѝ звучеше като основателна причина.
- Луиджи Амато? - Джовани изглеждаше бесен. Разхлаби яката си. Определено го беше настъпила. - Проверявай си информацията, Тес. Човекът почина от инфаркт. Получи си заслуженото. Беше страхливец, крадец и не плащаше дълговете си. Враждата - почти изплю думата, - за която говориш, започна много преди смъртта му.
Какво можеше да отговори? Не знаеше на кого от тези двама мъже да вярва.
- Има ли значение? - попита. - Това е минало. Не е ли време семействата ви да го оставят зад гърба си?
Джовани се изсмя.
- В Сицилия сме, Тес. Тук всичко има значение.
Вярно. Чувала бе същото многократно от други хора.
Събеседникът ѝ бързо бе възвърнал самообладанието си.
- Ами вилата? - запита. - Реши ли какво ще правиш с нея?
Тес се поколеба.
- Все още не ми се иска да я продавам.
- Разбирам - кимна Джовани.