Хубаво. Олекна ѝ. Замисли се дали не се е излъгала в преценката си за него.
- Чудех се дали можеш да ми препоръчаш надеждна фирма за ремонти - продължи. - Някой, на когото мога да се доверя. - Наблегна на последната дума.
- Разбира се - отвърна Джовани, сякаш го бе оскърбила. - Мога да се погрижа за всичко вместо теб. - Щракна с пръсти. - Само трябва да го поискаш, скъпа Тес.
- Да, но... - Не искаше той да ѝ се бърка във всичко. - Смятам лично да се занимавам с това - изрече твърдо. - Първо ще ми трябва оценка.
Мъжът вдигна вежди.
- За какво?
Тес отпи от кафето си. Беше хубаво, приятно, но не толкова меко като онова, с което я бе почерпил Тонино. Несъмнено имаше едно предимство обаче - приготвено бе с модерна еспресо машина, която сияеше като хромирана статуя зад бара.
- Основни ремонтни работи, за да се закрепи всичко - поясни. - Нова електрическа инсталация, може би. Цялостно пребоядисване. Не се сещам за друго в момента.
Трябваше да реши какво всъщност ще прави с вилата.
- Нужен ми е съвет от някого, който си знае работата - заяви Тес. - Трябва да говори поне малко английски, за да се разбираме.
- Разбира се, разбира се, no preoccuparti. Не се тревожи. - Махна небрежно и златният му пръстен с монограм отново привлече погледа ѝ. - Allora. Можем да потърсим съвет, да направим план, а щом ремонтите започнат, аз ще надзиравам работниците...
- Ей, ей, Джовани! - Тес вдигна ръка. - Трябва да следя разходите.
- Нима? - Сицилианецът помръдна устни в лека усмивка, сякаш бе много над такива неща като разходите.
- Ще разполагам с определен бюджет - поясни търпеливо тя. - Но няма как да знам какъв е, преди да ипотекирам имота или евентуално да взема заем от банката.
- Трябва ти заем?
Джовани изпи кафето си наведнъж, въздъхна и попи устните си с бяла хартиена салфетка. Беше идеално избръснат. Дори веждите му описваха съвършени полукръгове, нито едно косъмче не нарушаваше формата им. Когато той смачка салфетката и я остави на масата, Тес забеляза и гладките му ръце със старателно изрязани и чисти нокти. Беше ясно, че не е свикнал на тежък труд.
- Аха - кимна Тес. Определено трябваше да намери пари отнякъде.
- Това няма да е проблем - обяви Джовани.
- Как така? Смяташ, че мога да взема заем от сицилианска банка?
Ето какво я притесняваше - беше самотна майка без доходи и очевидни активи. Все още ѝ оставаше да изплати малка част от ипотеката на къщата в Прайдхевън, която родителите ѝ бяха помогнали да купи преди осемнайсет години. Сега щеше да ѝ е трудно да изплаща онзи заем. Щеше да мине известно време, преди вила „Сирена“ да започне да възвръща парите, които Тес щеше да инвестира в нея. И как щеше да се оправи с още една ипотека или заем?
- Банка ли? - изсмя се Джовани и приближи пръст до устните ѝ. - Шшшт! Можем да решим въпроса и по приятелски, нали?
Тес не разбираше какво има предвид събеседникът ѝ, но преди да успее да го попита, той вдигна поглед и плъзна пръсти по бузата ѝ. Палецът му остана върху устните ѝ в твърде интимен жест. Навярно отстрани изглеждаха като влюбени. Младата жена се сепна и понечи да се дръпне.
- Джовани...?
Този какви ги вършеше? Тес примигна, когато през масата премина сянка. Инстинктивно отмести поглед към входа на заведението и отвън, на малката уличка, която опасваше площада, забеляза силует, който не можеше да сбърка. Тонино.
Тес бавно се отправи към il baglio. Джовани бе предложил да я изпрати, но тя отказа - и без това ѝ бе създал предостатъчно проблеми за един ден. Не можеше да се отърве от усещането, че всичко е било нагласено. Не предложението да ѝ помогне за ремонта на вилата, а онова докосване по устните, онази ласка по бузата...
Тес приближи пръсти до лицето си. Не го бе подтикнала да го направи, нали? Нито пък търсеше такъв вид внимание. Безспорно Джовани Шиара бе привлекателен мъж. Но никога не ѝ бе давал повод да си мисли, че...
Пазарът вече бе започнал да опустява. Всички камиони и ремаркета бяха натоварени и потегляха сред кълбета дим от ауспуси - запътваха се натам, откъдето бяха дошли, и оставяха след себе си купчина отпадъци, най-често гниещи листа от зеленчуци.
Дали Джовани бе забелязал Тонино да се задава по улицата? Дали знаеше (защото, изглежда, знаеше всичко), че Тес се е виждала насаме с него? Джовани мразеше другия мъж и бе способен на всичко, за да го разгневи. Но дали го беше разгневил изобщо? Докосването бе достатъчно интимно и ако Тонино ги беше видял, навярно си бе помислил, че между двама им има нещо повече от приятелство. А тя не бе направила нищо, което да опровергае подобно предположение. Но... Тес сви рамене. Враждата им не я засягаше. Не ѝ влизаше в работата. Вече започваше да ѝ писва от тези двамата.