В другия край на пазарския площад, в една уличка, по която не бе минавала никога, забеляза хотел. Казваше се „Фаралионе“48 - хотелът на скалите. Не бе никак голям, фасадата му беше покрита с мазилка в бледомораво, а дървените кепенци на прозорците бяха боядисани в свежо ментово зелено. Симпатично. От балконите навярно наистина се разкриваше гледка към скалите.
Градината изглеждаше приятна - под сянката на палмово дърво цъфтяха пищни бугенвилии в тъмновиолетово и оранжево. Все още с торбата с покупки в ръка, Тес се приближи, за да огледа по-добре мястото.
Какво значение имаше дали Тонино я бе видял с Джовани? Но един гласец ѝ прошепна, че ги е видял. Да, пукаше ѝ.
Входната врата на хотела бе широко отворена. Белите муселинови пердета на прозорците се развяваха от въздушното течение. На рецепцията седеше жена, която съсредоточено пишеше. Жената от пазара. Малко лице с изящни черти. Дружелюбна усмивка. Алено червило.
Тес се загледа в нея за кратко. Предположила бе, че все някъде ще я срещне отново. Четария бе твърде малък град.
Вдъхна приятното ухание от градината и внезапно осъзна, че умира от глад. Каза си, че би било добре да си намери нещо за хапване, тъй като отдавна бе минало времето за обяд. Тогава дамата на рецепцията вдигна поглед към нея.
На лицето ѝ за миг се изписа изненада, после ѝ помаха с ръка. Обърна се и каза нещо на някого, изправи се и тръгна към вратата.
- Тес, нали? - попита на чист английски.
- Ъъ... да. - Явно градчето бе толкова малко, че всеки познаваше всички, дори онези, които едва бяха пристигнали. Тес се приближи към другата жена. - Да не би да сте англичанка?
- Да, родена съм в Лондон. Но напоследък се старая да бъда сицилианка - засмя се тя. - Казвам се Мили, Мили Дзамбито. Със съпруга ми Пиеро управляваме този хотел.
- Той оттук ли е?
Тес стисна малката фина длан, която жената ѝ подаде, и забеляза, че ноктите ѝ също са лакирани в яркочервено. Въздъхна с облекчение. Беше толкова хубаво най-сетне да попадне на друга англичанка в Четария. Не че ѝ беше трудно да общува с Джовани и Тонино - и двамата говореха езика ѝ много добре, но това беше по-различно. С тях имаше усложнения. Винаги се получаваше така...
. - Да, местен е - потвърди Мили и се извърна към рецепцията. - Искате ли чаша вино или сок? По това време повечето хора си почиват, така че мога да си взема почивка.
Преди да се усети, Тес се бе настанила на платнен шезлонг в частната градина на хотела и похапваше плодове и тънки хрупкави бисквити, поръсени със зехтин. Мили бе прибрала чантата с покупките ѝ в шкаф в хотелската кухня и вече ѝ бе разказала как се е запознала със съпруга си Пиеро на парти в Лондон. Мъжът се спънал в нея, тъй като тя седяла на възглавница на пода, а после не само се извинил многократно и старателно, но я поканил и на вечеря.
- Типичен сицилианец - отбеляза Мили и запали цигара. - Само „извинявай“ не е достатъчно. Винаги се престарават.
Тес се разсмя.
- Не бива да говоря така - заяви, защото все пак не само съпругът на Мили бе от Сицилия, а и собствената ѝ майка, - но понякога и на мен ми е трудно да ги разбера.
Мили ѝ хвърли изпитателен поглед.
- Познаваш Тонино Амато, нали? Човекът, който прави мозайки.
Тес кимна:
- Малко е... ами... мрачен.
Меко казано.
Мили се усмихна загадъчно и дръпна от цигарата си с дълбоко вдишване.
- На сицилианците това им е по наследство - обясни. - Мрачни, неприветливи, но много интригуващи...
Е, Тонино определено беше такъв.
- Харесваш ли го? - Хотелиерката се наклони към нея и в очите ѝ проблесна любопитство, но Тес се поколеба. Все още не познаваше събеседничката си достатъчно добре. Освен това не ѝ беше лесно да отговори. Чувствата се обясняваха трудно.
- Бих искала да го опозная по-добре - призна.
Мили сви устни.
- Не само ти - подхвърли и отпи сок от чашата си. - А Джовани Шиара? Познаваш ли го?
- Аха.
Мили сякаш очакваше повече, но Тес и този път бе лаконична. В селото и без това имаше фабрика за клюки, не ѝ се искаше да дава на местните още материал за обсъждане. Хотелиерката си доля сок и продължи с въпросите:
- Нали не те е свалял? Някои го смятат за скандалджия.
- Ключът за вилата ми се пазеше при роднините му - отвърна внимателно Тес. - Не го познавам добре, но досега е бил много услужлив.
Мили се разсмя.
- Сигурно. Много мъдро от твоя страна да запазиш дипломатичен тон. Семейството на Джовани живее в Четария открай време. Разбира се, това важи и за Тонино и неговите близки. Пиеро е новодошъл, тук е само от двайсет години. - Жената завъртя очи. - А аз съм чужденка и никога няма да ме приемат напълно. Но... - Мили отново погледна Тес. - Когато научиш езика и заживееш тук, постепенно ще започнеш да осъзнаваш защо са такива.