Хотелиерката угаси цигарата си в пепелника.
- Откъде е Пиеро? - попита Тес и си взе още една солена бисквита. Предположи, че ще ѝ отнеме цяла вечност да разбере защо сицилианците са такива.
- Катания.
Мили се протегна в шезлонга си. Беше с дребна, почти кукленска фигура и боси стъпала, обувките ѝ бяха захвърлени наблизо. Изглеждаше така, сякаш самата тя е туристка на почивка, а не собственичка на хотел.
- Сицилия е била завладявана толкова много пъти - обясни. - На изток има повече гръцко влияние и там цари демокрация и хармония. В този край пък хората са по-страстни, но и по-недостьпни.
- Аха - съгласи се Тес и веднага се сети за Тонино. Страстен и недостъпен. Колко точно описание.
- Казват, че тукашните живеят в сянката на Африка - добави Мили и си откъсна зрънце грозде от чепката в чинията.
Слънце и сянка. Потисничество. Тес си помисли за il baglio и отбеляза:
- Струва ми се, че долавям арабско влияние тук. Или мавърско.
Да, по много различни начини.
- Именно. Арабите са донесли кускуса и цитрусовите плодове в Сицилия. Но не само това. Спагетите също са дошли с тях. - Хотелиерката се разсмя. - Преди това местните похапвали картофени кнедли!
- Наистина ли? - Тес бе гледала стотици пъти как майка ѝ изсипва брашно на купчинка върху кухненската маса, как добавя яйца, зехтин и вода и разбърква всичко с пръсти до получаването на гладка смес. Тя никога не мереше количеството на продуктите - имаше усет за точната доза.
Осъзна, че има много спомени, свързани с мамчето в кухнята, които бяха неразделна част от детството ѝ. Сигурно затова всеки аромат в Сицилия ѝ се струваше толкова познат. Тестото, доматите, билките и подправките, с които бе отраснала, бяха оставили отпечатък върху сетивата ѝ. Тес все едно бе отгледана на този остров - поне храната, характерна за него, бе пренесена в дома ѝ. Прииска ѝ се да беше внимавала и да бе научила повече от майка си в кухнята.
- В това село е родена и отраснала майка ми - сподели на Мили, а после неусетно ѝ разказа за мълчанието на майка си относно всичко, свързано със Сицилия, както и че никога не са идвали заедно тук. Реши да не споменава за Сантина.
- Никога не ти е разказвала за онези времена? - Мили изглеждаше скептична. - Но защо?
Тес поклати глава:
- Нямам представа.
Дори когато Тес бе на дванайсет и в разстояние на шест месеца починаха първо дядо ѝ в Сицилия, а сетне и баба ѝ, майка ѝ не се бе върнала в родината си. Спомни си нервното крачене на Флавия из кухнята, сълзите, караницата между родителите ѝ. Баща ѝ бе казал: „Ще съжаляваш до края на живота си, ако не отидеш.“ Мама бе извисила глас отчаяно: „Няма да се върна там, Лени! Не мога.“ Баща ѝ се бе оттеглил в бараката да пуши лула, но накрая излезе, прегърна мама и я притисна силно към себе си: „Всичко е наред, мила, спокойно... Недей да тъжиш.“
И постепенно нещата тръгнаха постарому. С всеки изминал ден зачервените очи на мама изглеждаха все по-спокойни.
Като малка Тес рядко мислеше за баба си и дядо си. Все пак никога не ги беше срещала. А и имаше много по-важни неща, с които да се занимава по онова време - плуване, музика, момчета...
- Ела на вечеря в петък - предложи Мили, когато изслуша разказа ѝ. - Пиеро с радост ще се запознае с теб. Пък и най-после ще мога да говоря английски на воля.
Хотелиерката погледна часовника си и Тес схвана намека.
- Би било чудесно - отвърна. - Благодаря ти.
Тръгна обратно към вилата, преметнала през рамо чантата с пресни продукти от пазара. Чувстваше се леко замаяна. Мили изглеждаше самоуверена, обаятелна и забавна. Приятелка? Може би, защо не. Мисълта, че може да е открила сродна душа в Четария, я изпълни с приятно чувство.
Мина през вътрешния площад на il baglio. Отново се сети за майка си - за разказа на Сантина за ранения пилот и разбитото сърце на Флавия. Отправи поглед към тъмносиния океан, който толкова много обичаше. Винаги бе искала да разбере какво се е случило с майка ѝ на младини, но дали бе готова за тази история?
ГЛАВА 35
Дойде краят на дългото и жарко лято, което продължи и през октомври. Нечуваната суха жега бе изцедила до капка силите на Флавия.
Бяха приготвили традиционния доматен сос, с който щяха да готвят през зимата и да си спомнят за лятото, както казваше мама. Половината село се бе събрало около вила „Сирена“ - хората пируваха и танцуваха до късно през нощта. Годината се бе оказала добра за доматената реколта, особено за сорта pizzutello - тъмночервените дребни доматчета с плътна кожа, от които ставаше най-хубавият сос. Казанът със салца бе къкрил в продължение на два дни като бълбукаща червена лава. И семейството, и съседите се бяха включили в разбъркването и мачкането на доматите и босилека. След часове варене наляха соса в стерилизирани празни бирени шишета. Сега всички чакаха с нетърпение дъжда, който да ги отърве от непоносимия зной.