Една сутрин Флавия влезе в la cucina и попадна на родителите си, които си шушукаха нещо, но спряха веднага щом я видяха.
- Какво? - попита тя.
- Планираме да поканим гости за обяд - заяви баща ѝ, - за Деня на мъртвите49. Ще сготвиш, нали?
- За колко души?
Флавия нямаше нищо против. Обичаше да приготвя храна - за колкото по-голяма компания, толкова по-добре. При планирането на менюто трябваше да се съобрази с ограничените възможности на семейството, но така поне се разсейваше. Миенето, беленето и рязането на зеленчуците и ритмичното разточване на тестото за пастата ѝ помагаха да изпадне в хипнотично състояние и да се отнесе в мечти. Беше ѝ хубаво да помечтае.
Сложи да се вари кафе. Все още мечтаеше за Питър. Нещо ѝ нашепваше, че той най-накрая ще дойде да я вземе, макар че бяха изминали почти шест години от онзи ден, когато ѝ бе обещал да се върне, а през всичкото това време не бе получила никаква вест от него. Усещаше, че младият англичанин е единствената ѝ надежда за спасение. А тъй като не бе дошъл, сигурно имаше много сериозна причина. Но как можеше Флавия да разбере каква е тя? Как да реши каква да е следващата ѝ стъпка?
- Ще бъдем петима - отвърна папа и грейна, което бе необичайно за него.
- Само петима? - Флавия бе разочарована. Денят на мъртвите бе важен за сицилианците. Il giorno dei morti. По традиция това бе празник, на който всички се молеха и отиваха на гробището, за да споменат починалите си сродници и приятели. Но тя щеше да си спомня само за един мъж. Онзи, когото никога нямаше да забрави.
- Искаме нещо специално - добави папа.
Флавия наостри уши.
- Кой ще дойде?
Вече бе започнала да планира менюто. За предястие можеше да сервира melanzane с пиперки - приготвяше ги по своя специална рецепта с малко балсамов оцет и зехтин. Богатият дресинг открояваше вкуса на патладжаните. В края на лятото имаше изобилие и от двата зеленчука. Флавия бе наследила спестовността на майка си - нямаше как иначе, времената още бяха тежки и много продукти оставаха недостъпни.
- Енцо - отвърна папа - с племенника си Родриго. Момчето на Еторе.
- Енцо ли? - изненада се Флавия. Приготви малките бели чашки за еспресо. Енцо не беше специален гост. Баща ѝ се виждаше с него почти всеки ден. След големия скандал между папа и Алберто най-близък другар на баща ѝ бе станал Енцо Шиара. Флавия обаче все още не можеше да го хареса или да му се довери. Що се отнася до драмата с Алберто... селото така и не се окопити след този сблъсък. А горкият Алберто... Флавия не можеше да повярва, че е сторил онова, в което го обвиняваха. Винаги се бе държал мило и внимателно с нея. За разлика от Енцо. Новият приятел на баща ѝ рядко идваше на гости у тях. Чувстваше се неловко в присъствието на Флавия, а и тя покрай него, въпреки че бе много близка приятелка с дъщеря му Сантина.
Мама кимна.
- Трябва да сме много благодарни на Енцо.
- О? - Флавия разбираше. Всяко семейство трябваше да си подбира приятелите. Всяко семейство имаше нужда от защита. Папа просто се грижеше за своите близки. - А Сантина няма ли да дойде на обяда? - попита.
- Тя има други семейни задължения - отвърна папа уклончиво. - За съжаление, не може да се присъедини към нас.
Колко жалко. Флавия обичаше приятелката си от детинство. Но Сантина се примиряваше с традициите, а тя - не.
За основно можеше да сготви pasta con le sarde50 c кедрови ядки и стафиди - сладко-солена, с морски привкус. Винаги имаше изобилие от сардини. А вчера папа бе получил от един от приятелите си кашон с чудесни провизии за кухнята - сушени плодове, нахут, леща и ядки. Дали му бяха поискали нещо в замяна? Флавия се надяваше, че не. Имаха и маслини - брането на натежалите от плод дървета вече бе започнало.
За dolce може би cassata51 с пълнеж от много захаросани плодове и най-лека рикота. Над терасата се виеше лозница, натежала от гроздове zibibbo52 - бледозелени и сладки като мед. Щеше да ги сервира с кафе и с ликьора на папа. Традицията изискваше на масата да има и biscotti53 с аромат на карамфил - наричаха ги „костите на мъртвите“. На децата се раздаваха торбички с лакомства, които I morti54 са им приготвили през нощта. Флавия се усмихна. Непретенциозен обяд. Но все пак специален. Кимна сама на себе си. Все пак специален.