В Сицилия след соса идва ред на strattu56 - доматено пюре, което се разстила върху дървени дъски, за да изсъхне и да потъмнее като кръв под горещите лъчи на слънцето. Това е концентрат, остатък след приготвянето на соса, пюре, което става гъсто като маджун, а сетне жените го омесват, слагат го в стъклени буркани и го заливат със слой зехтин, преди да затворят съдовете.
Не случайно червеното е цветът на кръвта и на страстта. В Сицилия го свързват също със земята и със залязващото слънце. Доматеният сос е животворящата кръв на Сицилия.
За соса са необходими добре узрели домати, пресен босилек и слънчеви лъчи. Бутилките се затоплят на слънце. Доматите се измиват и се оставят да изсъхнат навън. Огънят за казана се пали на открито. Отстранете семената. Сосът се готви с много разбъркване и мачкане. Вложете цялата си жар и страст. Добавете босилека и гответе до сгъстяване. Налейте в бутилките, сетне ги покрийте с одеяло и ги оставете на слънце, за да се задуши съдържанието им още по-добре. Прибавете семейство и съседи, музика и танци, за да получите празник на храната и виното.
Това е основата за всеки доматен сос. За да подсилите сладостта му, добавете чесън и кромид, задушени до омекване в мазнина, и щипка захар.
Il pranzo - обядът, надмина очакванията на Флавия. Девойката не се съмняваше в храната, притесняваше я компанията. Енцо обаче се бе държал по-любезно от обикновено, няколко пъти бе направил комплименти за външността ѝ и за ястията. „Тази покривка ми напомня за бедната ми съпруга - казал бе той. - Бог да се смили над душата ѝ.“
Флавия също помнеше майката на Сантина, която бе починала преди няколко години. Беше мършава, кокалеста жена, състарена и прегърбена без време, съсипана от жестокото отношение на Енцо и от постоянните му изисквания.
Племенникът на Енцо бе от съседното село, но често се навърташе наоколо. Баща му Еторе прекарваше много време в Четария с брат си - двамата бяха като дупе и гащи, докато Еторе изчезна мистериозно преди няколко години. Доколкото тя знаеше, все още никой не бе сигурен дали мъжът е жив, или мъртъв. Енцо така и не се захвана да разнищи загадката - сигурно знаеше какво е станало. Така или иначе, след изчезването на брат си той пое бащинската му роля и сега Родриго също прекарваше повече време в Четария. Според Флавия бе прихванал от арогантността на чичо си. Повечето сицилиански мъже бяха наперени като пауни, но някои от тях имаха връзки и това още повече вдигаше самочувствието им. Бяха твърде влиятелни и не позволяваха никой да им се противопостави.
Предимно мъжете водеха разговора край трапезата и основната тема както обикновено бе политиката. Този път си говореха за статия, публикувана във вестник Sicilia del Popolo57. В нея пишело, че след войната се ширело разочарование и недоволство и в Палермо и околностите имало демонстрации. Селяни и млади комунисти с духов оркестър излезли на протест с лозунги „Земя за работниците“.
- Идиоти! - Енцо явно не одобряваше случващото се. - Не знаят какво е добро за тях.
Баща ѝ кимна в съгласие. Обясни, че в околността бродят банди и престъпници, а много хора се противопоставят на старите земевладелци и искат гласът им да бъде чут.
Флавия хвърли поглед към Родриго Шиара. Искаше ли младежът да чуят гласа му? А дали той не бе просто ехо от гласа на влиятелния му чичо?
Докато сервираше dolce, Флавия забеляза, че Родриго ѝ обръща много повече внимание, отколкото бе прието за нормално. Възхваляваше кулинарните ѝ умения до небесата, а папа се бе отпуснал блажено на стола и поглаждаше брадата си с толкова самодоволно изражение, сякаш лично той бе предал на дъщеря си тези кулинарни умения. В един момент, докато ѝ наливаше от сладкото десертно вино, младият мъж обхвана китката на Флавия в толкова интимен жест, че в главата ѝ екнаха тревожни камбани.
Девойката видя, че баща ѝ е забелязал докосването и се усмихва. Не... Тя избута стола си назад със стържене и започна да събира празните чинии.
- Остани си на мястото. Аз ще се заема - заяви мама, като хвана Флавия за раменете и без капка нежност я натисна да седне обратно на стола.
Младата жена отправи отчаян взор към майка си, но тя не ѝ обърна внимание. Значи всичко бе решено. Не можеше да направи нищо.
Папа и Енцо бавно се изправиха и под предлог, че отиват да вземат ликьор, се отдалечиха. Мама изчезна в la cucina - щяла да сложи кафе.