Флавия въздъхна. Казано по този начин, наистина звучеше съвсем нормално и вярно. Но и друго бе вярно. Едно място може да те сграбчи, да ти повлияе и да те промени. А Сицилия криеше много, много тайни. Ох... Стара беше. Какво ли ѝ разбираше главата?
- От какво толкова те е страх? - попита Лени. - Любов моя, какво мислиш, че може да ѝ се случи?
- Не знам. - Флавия се засмя насила и леко истерично.
- За нея ли се боиш? - продължи, докато галеше нежно косата ѝ. Толкова беше приятно, че тя се отпусна, а мислите ѝ се зареяха. - Или за себе си?
Тъкмо преди да заспи, Флавия прозря истината. За себе си... Ако искаше да направи нещо, трябваше да побърза. Беше на осемдесет и две. Колко ли ѝ оставаше? Трябваше да се изправи срещу страховете си. Тес щеше да отиде в Сицилия. Време беше.
ГЛАВА 4
Джини си падаше по фризьора си. Даже се промъкваше между записаните часове и го караше да ѝ оправя бретона безплатно. Докато го гледаше в огледалото, той хвана кичур от косата ѝ и се намръщи.
- Какво има? - попита Джини. Той едва ли си скубеше веждите. Макар че нямаше да е изненада. Бяха с формата на перфектни полумесеци.
- Направи ли си маската за коса, която ти казах? - Въздъхна с отегчение и разтърка кичура между пръстите си.
Джини, която се гордееше с косата си, се изкикоти.
Очите му бяха лукави. Направо зли. И тъмносини. Косата му бе почти черна. Ноктите на ръцете му бяха лакирани в зелен металик. Навярно беше гей. Каква ужасна загуба. Всички знаят, че най-големите красавци са гейове. С приятелката ѝ Бека си падаха по един тип момчета: високи, с тъмна коса, дълъг бретон и черен вампирски грим около очите.
Джини беше метър и осемдесет с маратонки, малко по-ниска от Бека. Не бе шега работа. Доскоро ходеше приведена и носеше само ниски обувки. Но след като срещна Бека, мина само на високи токчета - колкото по-тънки, толкова по-добре. Заедно в училище двете бяха по-висша класа. Воини. Амазонки.
Бен ѝ разказваше как е прекарал петък вечер в „Барнис“.
- Звучи яко - вметна Джини. Потръпваше всеки път, когато той докоснеше косата ѝ.
В моменти като този почти забравяше за Топката. Почти, но не съвсем. Беше се загнездила някъде между гърлото и гръдната ѝ кост. Не можеше да каже със сигурност от колко време я има - година, може би. Понякога Топката се свиваше и наподобяваше симптом на лошо храносмилане и Джини имаше чувството, че няколко хапчета ще оправят нещата. Друг път тя растеше и се търкаляше в нея, сякаш събира мъх и инерция. Тогава Джини едва успяваше да си поеме въздух или да каже нещо. Ставаше страшно.
Не бе казала на майка си за Топката. Не искаше да я замъкнат на доктор и да ѝ говорят за месечния цикъл, за секс или за други подобни. Майка ѝ щеше да се притесни и да си помисли, че има булимия, взема наркотици или е откачила. Навярно щяха да я прегледат и да ѝ предпишат успокоителни. Не, не смееше да рискува. Ако не обръщаше никакво внимание на Топката, може би щеше да изчезне от само себе си.
- Ти ходиш ли там? - попита я Бен. - В „Барнис“?
- Не. Малко е комплексарско.
Бека беше още на седемнайсет и фалшивата лична карта нямаше да мине в заведение на приятел на баща ѝ. А и наистина беше пълно с комплексари. Момчета с качулки и дебели татуирани момичета с изскочили от деколтетата гърди. Никаква класа. Никакъв стил. Много, много тъжно.
- Аха - съгласи се Бен, докато оформяше косата ѝ. - Така си е.
„Това беше добър ход - помисли си Джини. - Супер.“ Искаше ѝ се да го срещне някъде навън. Всъщност редовно си фантазираше за това. Представяше си се с късата впита черна рокля с цип отпред - от горе до долу, която се комбинираше перфектно с червените ѝ обувки с тънки токчета. Майка ѝ колебливо бе определила роклята като „забавна“ и несъмнено си бе представила колко мъже биха се наредили на опашка, за да свалят ципа на дъщеря ѝ. Във фантазията на Джини Бен се възхищаваше на трансформацията ѝ от недодялана ученичка в гореща мацка. „Толкова си красива - прошепваше в ухото ѝ. - Толкова секси...“ А, да, и не беше гей.
Даа... Но точно сега не можеше да излиза често, защото трябваше да учи за изпити, а майка ѝ беше тооолкова досадна с това учене.
Джини постоянно се въртеше и наместваше на стола. Този следобед краката ѝ бяха голи (много харесваше краката си, затова с Бека носеха много къси дънкови панталонки), а не искаше да залепне за черната кожена тапицерия. Цял час си бръсна краката, докато се увери, че е махнала и последното косъмче и кожата ѝ е идеално гладка. Обаче усещаше известна влага под мишниците - за всеки случай трябваше да внимава да не вдига ръцете си над талията.