- Флавия! - Родриго я сграбчи за ръката. Ухаеше на одеколон.
- Моля те, не казвай нищо - примоли се тя.
- Но аз те наблюдавам отдалече от толкова много време!
Флавия въздъхна. Беше сигурна, че я лъже. Това изглеждаше като постановка, съчинена от Енцо и папа. Явно искаха да скрепят съюза между двете фамилии. Така татко ѝ щеше да погребе окончателно някогашното си приятелство с Алберто Амато и да покаже ясно на кого са лоялни семейство Фаро. Очевидно беше: Родриго и Флавия. Значи затова Сантина и майката на Родриго, Франческа, не бяха поканени. Това изобщо не беше семеен обяд. А заговор.
- Не - отрони девойката.
- Възхищавах ти се - продължи Родриго.
- Не.
- Осмелих се да храня надежди.
- Моля те, недей. - Флавия се опита да отдръпне ръката си, но той я бе стиснал в стоманена хватка.
- Мога да ти предложа добър живот.
Флавия погледна в тъмните му очи. Навярно можеше. Да, сигурно можеше. Но нямаше да е животът, който тя искаше.
- Не съм те насърчавала - изрече тя внимателно. - Не съм ти давала повод да си помислиш, че имам чувства към теб.
- Няма значение - настоя Родриго. - Мисля, че с времето ще ме обикнеш, нали?
Флавия не искаше да го наранява.
- Не е толкова просто - започна.
- Семействата ни са близки - изтъкна той. - Защо да не се разбираме аз и ти? Толкова е естествено. Това ще заздрави съюза ни.
„Хубаво - помисли си Флавия, - но къде остава любовта?“
Родриго вече галеше ръката ѝ. Беше толкова упорит!
- Има друг - изрече тя забързано. - Баща ми трябваше да те предупреди.
- Друг? - Родриго се взираше в лицето ѝ невярващо. - Наистина ли?
Навярно прехвърляше наум ергените от околността. Нямаше да му отнеме много време, помисли си Флавия печално.
- Наистина - потвърди.
- Как така? - намръщи се младежът.
- Баща ми трябваше да ти каже - повтори Флавия. - Нямаше право...
- А! - На лицето му се изписа победоносно изражение, сякаш току-що е решил трудна загадка. - Мислиш си за англичанина, нали? Баща ти спомена, че е бил проблемен.
- Проблемен? - Флавия вирна нос. - Единственият проблем е, че го обичам.
Родриго се отдръпна. Изглеждаше оскърбен.
- Но ти не си...? С онзи англичанин...?
- Не! - Младата жена усети как се изчервява и лицето ѝ пламва чак до корените на косата ѝ. Въпреки че би го направила. Ако Питър го бе поискал, щеше да му се отдаде. Не я интересуваше репутацията ѝ.
- Ах - размаха пръст младежът, - глупаво момиче! Ти си сицилианка. Трябва да се омъжиш за мъж от Сицилия. - Изправи се и се надвеси над нея с внушителната си осанка. - Родриго Шиара ще те накара да го забравиш.
Флавия дочу покашляния от коридора. Освен всичко останало Денят на мъртвите беше и празник, на който бе подходящо да се правят годежи и да се поставя ново начало. Трябваше да се досети.
- Съжалявам, Родриго, но отговорът ми е „не“ - отсече бързо. - Моля те, недей да ме притискаш повече.
Останалите се върнаха в стаята. Мама бе въоръжена с кана кафе и бисквитите на мъртвите, гледаше дъщеря си с очакване и надежда. Папа носеше бутилка грапа58 и когато зърна умърлушения Родриго, който тъжно клатеше глава, повдигна въпросително вежди. За секунда изражението на Енцо се смени от сърдечно в буреносно.
Флавия не остана да понесе последствията. Извини се и потърси убежище в la cucina, докато гостите изядоха и последната бисквита и си тръгнаха.
Скандалът с папа продължи цял следобед и през по-голямата част от вечерта. Флавия не го бе виждала толкова ядосан преди. Баща ѝ беснееше, проклинаше и я обиждаше по всякакви начини, които му идваха на ума.
- За бога... каква полза има от неблагодарните дъщери? - попитал бе мама накрая. - За какво ми е тя, след като не може да ме направи щастлив, не може да заздрави връзката със семейството на най-добрия ми приятел?
Флавия го слушаше и разбираше, че не става дума само за приятелство. Баща ѝ се движеше по опасен ръб и поемаше огромен риск. Защо да не пожертва дъщеря си? Имаше си причина да ги наричат La Piovra - Октопода. Мафията имаше пипала, които достигаха надлъж и нашир. Ако мафиотите те търсят, не можеш да се скриеш.
В един момент Флавия се осмели да спомене името на Литър.
- Все още го обичам - призна. - Дадох му обещание. Не мога да се омъжа за друг.
- Този негодник! - изрева баща ѝ.
- Ти му помогна - припомни му Флавия. - Спаси му живота.
- Да не бях се захващал! - Лицето на папа бе изкривено от ярост. - И къде е сега това момче, което казваш, че обичаш, това момче, което не се върна за теб? Обещания? Ба! Думата на този английски сополанко нищо не означава. Толкова ли си глупава, че не си разбрала?