ГЛАВА 36
Джини не знаеше какво я накара да влезе. „Бикът и мечката“ приличаше на долнопробна кръчма, а тя никога не бе мечтала да работи на подобно място. Да стане барманка като героиня от сериалите East Enders или Coronation Street59, беше кофти вариант. Но все пак беше някаква работа.
След като баба ѝ хвърли бомбата на закуска, Джини си написа CV на компютъра на дядо. Той винаги бе в крак с новите технологии и дори бе споменал, че смята да си вземе айпод, но когато Джини се опита да си го представи със слушалки в ушите, гледката ѝ се стори нелепа. След като обядваха, тя излезе да обиколи магазините и ресторантите в Прайдхевън и да тика копия от автобиографията си в стреснатите лица на продавачки и сервитьори. „Това съм аз. Това съм направила в живота си...“
„Не е много - мислеха си навярно те. - Няколко доклада, гледане на деца, училище. Момиче без посока. Скитница.“ Така наричаха хора като нея в старите хипарски песни от времето на майка ѝ. Такъв е бил и баща ѝ.
Беше безнадеждно. Никой не проявяваше интерес. Май влезе в „Бикът и мечката“, защото вече беше шест вечерта, а не искаше да се върне у баба и дядо и да им признае, че се е провалила.
Винаги можеше да се изправи пред майка си след подобен неуспех (когато го играеше ядосана и се държеше отбранително, печелеше), ала с баба летвата се вдигаше много по-високо. Не смееше да я разочарова. Дребната белокоса старица носеше кротко достойнство, за което Джини ѝ завиждаше.
- Исках да попитам - обърна се към човека на бара, който видимо беше на около трийсет - дали търсите персонал.
- Кой се интересува? - отвърна мъжът.
Е, това беше очевадно!
- Аз - каза Джини.
Собственикът се ухили.
- Добре де, маце, как се казваш?
- Джини Ейнджъл.
- Имаш ли осемнайсет?
- Аха.
- Опит?
- Не.
Човекът бе видимо изненадан.
- Защо искаш да работиш в бар? - попита я.
Джини напъна сивото си вещество. Защо изобщо някой би искал да работи в бар?
- Обичам да съм сред хора - излъга. - И си падам малко нощна птица. - Отново лъжа.
Събеседникът ѝ вдигна вежди.
„Тъпачка“ - помисли си Джини. Кръчмата навярно бе отворена цял ден.
- Бързо схващам - добави. - Ще се науча.
- Добре - отвърна мъжът.
- Добре?
- Ще те пробвам. Предното момиче си тръгна преди седмица и още не съм имал време да пусна обява. Можеш ли да дойдеш утре в шест?
- Ъъ... да, супер - каза Джини.
- Няма ли да попиташ за заплатата? Или за работното време?
- Добре. - Млъкна и зачака, но не чу отговор. - Колко плащате?
Мъжът ѝ каза. Не беше много, но пак бе по-добре от нищо.
- Окей - кимна Джини.
- Работното време е по договаряне - добави собственикът. - Утре можем да го обсъдим.
Щом излезе от кръчмата, Джини веднага изпрати есемес на майка си.
Познай! Почвам работа!
Мама веднага ѝ звънна.
- Браво, милинка! И аз съм работила в бар. - Прозвуча носталгично.
- Поне ще припечелвам. - На Джини ѝ се щеше гласът на майка ѝ да не я натъжава. Спомни си колко много ѝ липсва. - Мога да започна да спестявам - добави. - За да замина.
Топката я караше да сипва сол в раната.
- Да. - Гласът на майка ѝ изтъня, сякаш се чувстваше засегната. - Всичко наред ли е у дома?
- Всичко е шест - потвърди Джини.
Зави по пресечката, която водеше към къщата на баба и дядо - задънена уличка без изход. „Брамбъл клоуз“, Прайдхевън - що за адрес беше това? Безопасни къщи на спокойни улици в градче, потънало в скука... Задънена улица. Град, който не отива наникъде.
- А баба ти? Дядо ти?
- Окей са. - Джини се зачуди какво прави майка ѝ в момента. Защо с такъв устрем бе зарязала всичко и бе заминала отново за Сицилия? Навярно преживяваше криза на средната възраст, ранна менопауза или нещо такова. Може би...
- И...?
- Трябва да затварям, мамо - прекъсна я.
- Добре, миличка. Ще...
- Чао!
Джини прекрати разговора, преди майка ѝ да е казала нещо повече. Беше един от онези моменти, които хем искаш, хем не искаш, едновременно обичаш и мразиш. Сладко-горчив. Такива бяха тези неща.
Баба въобще не изглеждаше изненадана, че Джини си е намерила работа толкова бързо.
- Добро момиче - каза и сервира вечерята: канелони с месо и бял сос parmigiano с индийско орехче. Еха!
- Мисля да ида до Бен - заяви Джини, когато приключиха с храненето. - След като измия чиниите.
Баба започна да вдига масата.
- Нещо хубаво ли ще правите? - попита възрастната жена. - Нещо специално?