- Нямам връзка с Джовани Шиара - обади се Тес и прегърна коленете си с ръце. Казваше го просто така, в случай че е проблем.
- Не е моя работа. - Чук, чук, чук.
- Може и да не е. Но нямам. Исках да го знаеш.
- Виждал съм го да се навърта покрай вила „Сирена“. - Тонино изкриви устни в презрителна усмивка. - Внимавай.
Тес се подразни.
- Всъщност досега много ми е помогнал - заяви. - Едуард Уестърман ми завеща вилата и...
Тонино сви рамене.
- И той ми дава съвети как да постъпя с нея.
- Какво си решила да правиш? - Отново я погледна.
- Още не знам. Но работата е там, че - Тес въздъхна - нямам интимна връзка с Джовани, ясно?
Тонино пак сви рамене.
Е, поне се опита. Изправи се и усети как меките сребристи маслинови листа погалиха косата ѝ.
Джовани бе дошъл до вилата вчера, вярно беше. Лично ѝ бе предложил заем - инвестиция, така се изрази. Условията му изглеждаха приемливи, дори идеални. Не искаше от нея да плаща нищо през първите девет месеца, което щеше да ѝ даде достатъчно време да направи ремонта по вилата. След това щеше да има лихва, разбира се, но не твърде висока. Носеше документите и дори поиска от нея да подпише веднага, но Тес бе недоверчива.
„Ще си помисля“ - отвърна. Искаше първо да поговори с баща си или дори да потърси адвокат в Англия.
Започна бавно да се отдалечава.
- Защо се върна в Четария? - попита Тонино внезапно.
Тя спря. Сицилианецът май бе забравил разговора им в Сегеста и онази целувка. Разбира се, щеше да ѝ е по-лесно, ако не се бе върнала. Можеше да ангажира агенция за недвижими имоти и да продаде с нейна помощ вилата или да остави Джовани да надзирава ремонтните дейности, без да му се бърка. Но имаше още нещо - миналото на майка ѝ, за начало. Мислеше си за разказа на Сантина и се опита да си представи младата жена, която отчаяно е търсела свободата си. Младата Флавия, влюбена в английски пилот - човек на светлинни години от това, което семейството ѝ е смятало за най-добро за нея. Родриго Шиара, за бога! Какво е можела да направи една седемнайсетгодишна девойка по време на войната? Нямало е как да последва пилота в Англия, не и тогава. Тес отправи поглед отвъд палмите джуджета, маслиновите дървета и терасираните лозя, които изпъстряха склоновете наоколо. Разкриваше се чудесна гледка към селото, планините отвъд и откритото море. Този следобед водата бе спокойна, сякаш от стомана. А историята на майка ѝ далеч не беше всичко, заради което се върна.
- Има нещо в това място... - започна.
- Но животът ти е в Англия - изтъкна Тонино. - И семейството, нали?
Имаше родителите си. Но Тес винаги бе мислила, че татко ѝ е любовта на живота на мама. Категорично. Тогава къде се вписваше в цялото уравнение онзи английски пилот?
- Не съм омъжена. - Смяташе, че сицилианецът вече е забелязал липсата на халка и си е направил изводите. - Но имам дъщеря.
Тонино я погледна. Тъмни, тъмни очи.
- На осемнайсет е. В момента е при родителите ми.
Тес се замисли за Джини. Как би могъл да се подготвиш за момента, когато детето ти си тръгва от дома, който си създал за него, и става част от широкия свят - страшния свят, който не можеш да контролираш? Как би могъл да се подготвиш за чувствата, които ще изпиташ? Тес знаеше, че трябва поне да започне да прави опити. Защото навярно този момент не беше далеч. Джини вече имаше работа и смяташе да спестява пари, за да замине... кой знае за колко дълго. Преди бяха толкова близки. Но сега се съмняваше, че дъщеря ѝ изобщо усеща нейната липса. Джини със сигурност не показваше такива признаци. Когато Тес ѝ се обаждаше, тийнейджърката нямаше търпение да затвори телефона.
- Не съм се омъжвала за баща ѝ - продължи, защото Тонино явно го очакваше. - Той замина, преди да родя. Не беше от мъжете, които свиват семейно гнездо.
Тонино кимна. Не изглеждаше шокиран, нито дори изненадан.
- Оттогава си се влюбвала, нали? - попита я.
- Да.
Тес отново седна на скалата и измъкна от раницата си бутилка с вода. Отпи голяма глътка и я подаде на Тонино, който кимна в знак на благодарност и стори същото. Да, беше се влюбвала, но не много пъти за жена, която бе почти на четиридесет. Имаше флиртове, понякога и повече от флиртове, а в няколко случая дори си беше казала „Да, този може да е човекът“. После се появи Робин. Погледна Тонино право в очите и запита:
- А ти?
Отвърна ѝ с полуусмивка:
- Не, не съм женен. Понякога съм имал жени край себе си, разбира се.