- И... къде още ходи? - попита, макар че Бен беше загубена кауза.
- На някакъв купон. Миналата седмица скъсах с приятелката си и Харли направи купон, за да го отпразнуваме.
- Моля? - Със сигурност ѝ се беше причуло. Приятелка...? Джини се вкопчи в дръжките на стола.
Бен повтори казаното.
- Яко.
Цялото същество на Джини пищеше от радост. Имал си бе приятелка. Явно не беше гей. Освен ако не беше във фаза на отрицание? Страхотна новина! Нямаше търпение да каже на Бека.
- Дай пет! - промърмори.
- Какво каза? - Бен се беше вглъбил в оформянето на косата над дясното ѝ ухо. Джини се надяваше да е почистила добре ушите си.
- А, нищо. - Опитваше се да не го зяпа, но като си на фризьор, все трябва да гледаш някъде, а нямаш особено голям избор. Огледало, козметика за коса, собственото ѝ лице, Бен. Ясно беше какво ще гледа. - Съжалявам за приятелката ти.
- Аз пък не - ухили ѝ се той.
Джини си глътна корема. (Топката още се спотайваше.) Поне беше слаба. А и според майка ѝ Джини бе наследила черните сицилиански очи на баба си. Което трябваше да е секси, нали? Разни хора все ѝ казваха, че трябва да стане модел, и сигурно имаха право. Добра идея беше да напусне гимназия (въпреки че мама щеше да я убие), да се премести в Лондон и да подпише договор с някоя агенция. Колко трудно можеше да е?
Но нямаше да го направи. Опита се да преглътне и усети странната буца в гърлото си. Нямаше да го направи, защото не можеше да прави такива неща, просто не можеше. А и трябваше да постъпи в университета, понеже, ами.... всички го очакваха от нея.
Клъц, клщ... Клъц, клъц... Бен поглеждаше в огледалото, за да прецени как се получава прическата. Обливаха я горещи вълни. Какво ѝ ставаше? Сега, като знаеше, че не е гей, не можеше да обели и дума пред него. Той докосваше врата ѝ с пръсти и тя цялата потръпваше. Горещо ли ѝ беше, студено ли, или какво?
„Какво ли е усещането? - зачуди се за пореден път. - Да го направиш наистина с момче?“ Повечето ѝ приятелки бяха стигали поне до втора или трета база. Бека даже до края. Но, както казваше майка ѝ, Бека беше малко повърхностна. Джини всъщност не искаше да си представя как Бека... но на моменти нямаше как да не си го помислиш, докато я гледаш... Бека не беше слаба, но имаше едно преимущество, за което Джини отчаяно си мечтаеше. Искаше го дори повече от докосването на Бен по врата (единствено желанието ѝ да се отърве от Топката бе по-силно). Цици.
Джини имаше теория, че трета база е по-интимна от четвърта, но не я бе споделяла с никого, за да не се изложи, ако се окаже, че има още нещо, което не знае. В крайна сметка всяка теория трябваше да се подкрепи с нужната практика... Дали беше единствената девственица в Прайдхевън на тази възраст? Понякога ѝ се струваше доста възможно. Сама си беше виновна. Само дето всички момчета... ами, не ѝ харесваха. Но искаше този проблем да ѝ се махне от главата. Искаше да разбере какво е, да научи всичко.
- Може - заяви Бен, сякаш четеше мислите ѝ - с теб да излезем да пием по нещо някой път.
Нима я канеше на среща? Това страхотно момче със секси устни, което даже с тюркоазен молив за очи изглеждаше мъжествено. Джини се опита да запази самообладание. Но усещането бе, сякаш получава наведнъж всички най-хубави неща на света - онези безбожно скъпи джинси от „Топшоп“, шоколадови бисквити „Маркс енд Спенсър“, бургер на „Кентъки фрайд чикън“, сладолед с парченца шоколад (добре де, предимно неща за ядене, но това си беше нейна работа) - под жаркото слънце на плажа „Хайд“, облечена в банския си костюм със
зеброва щампа, без петна по лицето и без следа от Топката в гърлото...
- Да - отвърна. - Може.
Бен приключи с ножиците.
- Супер. Дай да си разменим телефоните.
- Окей.
Леко разроши бретона ѝ с пръсти.
- Скоро ще правя купон - вметна Джини. Предната вечер майка ѝ бе споменала, че ще пътува в чужбина. Но за колко време се организираше купон? В този случай двайсет секунди бяха повече от достатъчно.
- Ще се справиш ли? - беше попитала майка ѝ. - Ще отсъствам само седмица. Баба ти и дядо ти са много близо, а Лайза е отсреща. Ако не искаш да си сама, можеш да отидеш при баба си.
През крив макарон. Какво си мислеше майка й? Че Джини е на десет? Обичаше да е сама вкъщи, макар да не ѝ се случваше често. Проблемът беше тъкмо в това, че баба и дядо са ѝ много наблизо (въпреки че бяха много готини хора, а и баба ѝ готвеше превъзходно), а Лайза е отсреща.
- С кого заминаваш? - полюбопитствала бе невинно.
Майка ѝ се почувства виновна, каквато бе и целта на Джини.
-О, миличка, с удоволствие бих те взела със себе си, но имаш много за учене, а изпитите наближават и...