ГЛАВА 39
- Как ти се струва? - попита Брайън. - Ти си млада.
Джини присви очи и измери китариста с критичен поглед.
- Малко е старичък - отвърна. Изглеждаше ѝ поне на четиридесет. Носеше очила с дебели рамки и стъкла, а глуповатата усмивка не слизаше от лицето му. В него нямаше нищо обаятелно.
- Бива го в свиренето - отбеляза Брайън, докато потрепваше с пръсти по бара в такт с музиката - и в пеенето.
- Мхм - промърмори неопределено тийнейджърката. Не бе допускала, че в длъжностната ѝ характеристика ще влиза и оценяването на музиканти на прослушвания. Топката беше леко неспокойна. Явно усещаше, че Джини се притеснява.
- Но...? - подкани я Брайън.
Китаристът тъкмо бе преминал плавно от It’s Not Unusual към Leaving on a Jet Plane65. „Скоро ще си замина и аз - каза на микрофона. - Но не със самолет, а с очукано старо волво... Ха-ха!“
„Сериозно?“ - помисли си Джини и се наведе към шефа си.
- Не си представям, че ще допадне на хора под четиридесет. Може ли да прави и друго освен антични кавъри?
Брайън се изкикоти.
- Тежка критика. Но имаш право.
Когато Джини дойде на работа в шест тази вечер, собственикът на кръчмата ѝ каза:
- Искам млада тайфа. Искам това място да кипи от живот и да е вълнуващо. Да е модерно. Най-якото местенце за нощен живот в града.
- Ясно - отговори тя. Явно бе дошла в най-подходящия момент. Макар да ѝ се струваше, че Брайън е прекалено амбициозен.
- Поканил съм трима изпълнители тази вечер, всички ще изсвирят по няколко парчета. Ще ми помогнеш да реша кого да наема.
На Джини ѝ се стори, че това е голяма отговорност.
- Но аз дори още не знам как да наливам бира - възрази.
- Не се тревожи. По-късно ще се заемем и с това.
- Окей, Райън - обърна се собственикът на заведението към възрастния музикант. Всъщност китаристът навярно бе на петдесет или дори на шейсет, защото на врата му висеше медальон, сгушен сред посивелите косми, които стърчаха изпод разкопчаната му риза. - Мерси, но не проявявам интерес. По-скоро търся да наема група.
Вторият изпълнител още никакъв го нямаше.
Докато третите поред - група, и то млада - подготвяха апаратурата и инструментите си, Брайън показа на Джини как се работи с касата.
- Вече не се налага да събираш, както едно време - изсмя се той. - Трябва само да помниш каква е била последната поръчка. Касовият апарат върши всичко останало.
После запали цигара, въпреки че на видно място над вратата висеше табела „Пушенето забранено“.
- Ще се справиш ли? - попита я.
- Аха...- потвърди Джини, а наум си каза: „Тарикат!“
- Добре, момчета, разбийте ни!
Разбийте ни...? Някой трябваше да му напомни, че е минал трийсетте, помисли си момичето.
Бяха добри. Не велики, не професионалисти, нито дори обиграни, но добри. Освен това бяха шумни и първични. Забиваха яко. Дори Топката се бе стаила и кротуваше.
- Е? - попита Брайън след първата песен, която беше кавър на Kings of Leon66. - Sex on Fire...
- Супер! - възкликна Джини.
Шефът ѝ кимна.
- Сигурен бях, че така ще кажеш.
Младежите изсвириха още кавъри - парчета от 80-те и 90-те години, както и от първото десетилетие на XXI век - и няколко авторски песни. Репертоарът им се хареса и на Брайън, и на Джини. Бяха четирима: висок кльощав тип с татуировки и бръсната глава на клавирните; синеок и много сладък фронтмен с въздълги руси кичури; широкоплещест соло китарист с щръкнала къса коса; и мрачен самовглъбен тип на баса. Басистът изглеждаше някак интригуващ с навъсената си физиономия и когато погледът му срещна този на Джини по време на третата песен, тя усети как се изчервява.
- Спирам с мъжете - казала бе на баба си и дядо си на закуска тази сутрин. - Вече съм зона, забранена за момчета. Ненужни са. Известно време старателно ще отбягвам мъжкия пол. Аз съм мръсна мъжемразка.
- Очарователно - отбеляза дядо ѝ.
- С изключение на присъстващите - успокои го Джини.
Но оттогава бе получила три есемеса от Бен, като се започна от „Хей, къде се губиш?“ през „Какъв е тоя номер с изчезването, бейби?“ до „Още ли си на тая планета?“.
Опитваше се да проумее смисъла на съобщенията. Дали значеха, че му пука за нея? Джини пъхна ръка в джоба си и напипа мобилния си телефон. Беше ѝ хубаво, че Бен явно мисли за нея. Но му отговори „Отидох да потърся нещо специално. Чао!“
Да го приема както иска. Щеше да си намери нов фризьор.
- Има ли причина? - попитала бе баба ѝ след хулите на Джини по адрес на мъжкото съсловие.