- Предпочитат приятелите пред гаджетата си - отвърна внучката. - Скучни са. Не знаят как да се забавляват.
Баба ѝ се усмихна.
- Правилата са едни за момчетата и съвсем други за момичетата - продължи Джини. - Не е честно така.
- Никога не е било, скъпа моя - заяви баба ѝ. - Никога не е било.
- Добре, момчета, наети сте! - обяви Брайън, когато аплодисментите на неколцината клиенти в бара стихнаха. - Събота устройва ли ви?
Джини вдигна поглед. Точно в този момент Господин Мрачен и Самовглъбен я.удостои с особено неотразима усмивка...
ГЛАВА 40
Закараха лодката до тюркоазените води на природния резерват и когато изключиха мотора, нищо не нарушаваше тишината освен плискането на вълните и редките крясъци на някоя морска птица. Беше два и половина следобед, а под прежурящите лъчи на слънцето повърхността на морето и върховете на планината сияеха с ослепителни бели отблясъци.
Тес мързеливо отпусна ръка край борда и загреба с длан хладната вода. Толкова бе прозрачна, че се виждаше пасаж дребни морски каракуди, които плуваха в стройни редици точно под повърхността, а по-дълбоко ясно личаха ситните камъчета и широката плоска скала на морското дъно. Струваше ѝ се, че вече започва да опознава това място - над и под морското равнище.
Може би за първи път, откакто Тес го срещна, Тонино изглеждаше спокоен. Неизменно намръщеното му лице сега бе гладко, устата му вече не бе присвита, а отпусната. Когато сицилианецът премести тъмните очила над челото си, слънчевите отблясъци огряха очите му.
Тонино я погледна, усмихна се и отпусна ръката си небрежно върху нейната. Дланта му бе суха, със здрав захват. Тес усещаше в него сила, която не бе лесно доловима. В този човек имаше нещо от камъка, с който работеше. Сякаш бе част от пейзажа на Сицилия, запечатан в самите скали. Водата обгърна ръцете им в хлъзгава милувка и кожата му омекна, а Тес намести дланта си по-удобно в неговата.
- Ето го заливчето - обади се Тонино.
Проследи погледа му. Лодката се носеше по вълните с изключен мотор. Тъкмо бяха оставили зад гърба си близкия нос, когато пред тях се разкри полумесец от фин бял пясък, осеян с червеникави и кремави камъни, опасани с ленти от водорасли, които вълните бяха изхвърлили на брега. Самотна пеперуда адмирал размаха разкошните си криле и запърха над плитката прозрачна синьо-зелена вода.
Тес осъзна, че е затаила дъх.
- Това е много специално място - промълви, но всъщност искаше да каже „Това тук е специално: този момент, това преживяване с теб в тази лодка, в този залив“. Който и да беше този мъж (все още не бе сигурна, че разбира), знаеше, че я привлича така, както сладостта на меда примамва насекомите. Може би нямаше да успее да му устои, дори да се опита.
Тонино свали тениската си, изправи се и се гмурна, като описа съвършена дъга. Лодката се разклати и Тес се разсмя, но се хвана за двата борда. Наблюдаваше как сицилианецът плъзна под повърхността първо главата си, а после и цялото си тяло с едно плавно движение. „Като тюлен - помисли си. - О, не, само не като акула.“ Спомни си за Робин. Но осъзна, че се сещаше за него все по-рядко. Все по-рядко.
Малка розова медуза прекоси грациозно кръга от вълнички, който бе оставил след себе си Тонино, и Тес се усмихна. Само след миг мъжът изплува над водата - свеж, мокър и ухилен до уши.
Англичанката отново се разсмя. Искаше ѝ се и тя да е там. Бе само по бански и парео, затова без много да се мае, развърза пъстроцветния плат и вече бе готова.
Тонино издърпа лодката до брега и я завърза с въже за стърчаща скала. Дървеното ѝ тяло леко проскърца, докато се наместваше върху морските камъчета, после застина. Мъжът протегна ръка.
- Grazie - благодари Тес с усмивка.
- Prego. - Тонино ѝ се поклони закачливо и двамата нагазиха във водата ръка за ръка. Отдалечиха се към открито море, вместо да се насочат към сушата. - Готови?
Тя кимна, протегна ръце и се плъзна напред с плавен бруст. Усещаше прохладата на водата върху горещата си кожа и се наслаждаваше на копринената ѝ опияняваща ласка. Обърна се и се отпусна по гръб. Слънцето проникваше през затворените ѝ клепачи и изпълваше тъмнината с калейдоскоп от червени и златисти петна. „Това са цветовете на Сицилия - помисли си. - Червена земя, златно слънце... Червени домати, жълта твърда пшеница…”
- Чувствам се като в Рая - изрече Тес. На светлинни години от семейните вражди, кражбите, предателствата и убийствата... Да не говорим за мафията.
- Поправка - обади се Тонино. От черната му коса се стичаха капки вода. Той се изправи и прокара ръка през нея. - Ти си в Рая.