Очите му шареха.
- Трябва да се видя с един човек - извини се Тонино. - Прати ми съобщение. Казва, че е спешно.
- Добре.
Разочарованието се стовари върху нея като юмрук. Имаха недовършена работа, така да се каже. Но пък, от друга страна, всичко се случваше твърде бързо. Може би нямаше да е зле да намалят темпото.
- Всичко е наред - изрече Тес ведро. - Върви. Ще се видим...
- По-късно - довърши сицилианецът вместо нея. Докосна лицето ѝ нежно. - В седем?
- В седем.
Тес разбра подтекста на думите му. След това нямаше да има връщане назад.
ГЛАВА 41
Не, на Тес наистина не ѝ се искаше следобедът да свършва. Вместо да остане във вилата, грабна дъждобрана от закачалката в коридора и се спусна надолу по стъпалата към il baglio. Щеше да навести Сантина.
Притича през локвите на двора, като току се шмугваше под някоя стряха, когато дъждът внезапно се усилеше. И все пак бе мокра до кости, когато стигна до номер деветнайсет и потропа на олющената зелена врата с ръждясала решетка. Приближи се до портата колкото можеше, за да се предпази от дъжда, и стискаше палци да не завари Джовани у дома.
Сантина открехна вратата съвсем леко, но после я отвори широко.
- Тес! - Старицата избълва потоп сицилиански думи и дръпна младата жена в мрачния кървавочервен коридор. - Влизай, влизай, дете!
Слава богу. Джовани явно бе излязъл.
Сантина преведе гостенката си през тесния коридор и я побутна да влезе в кухнята, където явно се бе заела да приготвя зеленчуци. На дървена дъска до мивката лежаха спанак и зелен фасул, редом до тях бе поставен малък остър нож, а в металния гевгир наблизо бяха струпани още зеленчуци.
- Извинявай, че ти досаждам... - започна Тес.
- Не, не, не... - Сантина я подкани с жестове да съблече мокрите си дрехи.
Тес нямаше нищо против да го стори.
Старицата пое якето ѝ и го окачи на кука близо до печката, като през цялото време цъкаше с език и клатеше глава.
- Кафе? - предложи домакинята и посочи малката кафеварка. - Dolce?
- Чудесно - кимна Тес. Нямаше търпение да зададе въпросите си. Но първо попита: - Джовани?
Сантина сви рамене.
- Не знам къде е. Мъжете Шиара винаги ходят където си поискат.
Младата жена беше объркана.
- Но и ти си Шиара. От семейството. - Знаеше как се подкрепят фамилиите в Сицилия.
Сантина докосна челото си.
- Аз съм различна - изрече и енергично заклати глава. - Различна.
Тес предположи, че е едно да не си съгласен със семейството си и с техния начин на живот, но съвсем друго - да отхвърлиш напълно традициите.
- Не си ли се омъжила? - попита тя старицата.
Сантина стоеше пред мивката с гръб към гостенката си и пълнеше кафеварката с вода.
- Никога не се случи. Най-вече се грижа за мъжете от семейството. - Извърна се и в тъмните ѝ очи Тес прочете необяснимо негодувание. - И аз имам огън тук - додаде старицата и потупа корема си. - Правя каквото мога.
Тес кимна. „Като майка ми“ - помисли си. Сантина занесе кафеварката до печката и я напълни с мляно кафе от малка кутийка.
- Откъде знаеш за разбитото сърце на майка ми?
Възрастната жена запали печката и сложи кафеварката на огъня да заври.
- Пишехме си писма - отвърна. - Минаха години, но си пишехме писма. Флавия и аз.
Тес се бе чудила дали майка ѝ и приятелката ѝ от детството са поддържали връзка.
- А сега? - попита.
- Не! - Сантина яростно заклати глава. - Сега не. Спряхме преди много години.
Независимо колко е обичала старата си дружка, майка ѝ не е искала да има нищо общо с родината си, Тес то знаеше. Трябвало е да я изостави.
- Но защо? Защо е намразила Сицилия толкова много, Сантина?
Едва ли е било само защото баща ѝ се е опитал да я омъжи насила за Родриго Шиара. Старицата поклати глава:
- Не ми каза. Не пожела.
Тес си бе направила сметките. Защо бе минало толкова много време, преди майка ѝ да замине за Англия? Не може само войната да е била причината.
- Мама е била на двайсет и три, когато е тръгнала от Сицилия за Англия. Това прави шест години след срещата с онзи английски пилот, за който ми разказа. Дълго време.
Сантина вадеше малки бели чашки и чинийки от кухненския долап. Сви рамене:
- Чака го.
„Значи е била много търпелива - помисли си Тес. - Сигурно го е обичала адски много.“
- И той ѝ помогнал, когато пристигнала в Англия, така ли?
Младата жена си представи колко страшно трябва да е било за едно сицилианско момиче, което никога не е виждало широкия свят, да пристигне в Англия само. Майка ѝ е била много смела.
Сантина поклати глава: