- Не, не. Синьор Уестърман от вила „Сирена“. Той ѝ помогна. Неговата сестра в Лондон също. Тя ѝ готвеше, да! - Старицата се разсмя.
- Аа! - Нещата вече започваха да се изясняват. Тес пое мъничката чаша с кафе и чинийката с десерт, които Сантина ѝ подаде. - Grazie.
Значи майка ѝ го е чакала в Сицилия, но той не е дошъл. Тогава какво направила? Разбира се, отишла в Англия да го намери. А Едуард Уестърман ѝ помогнал - точно както бе помогнал на Тес да се върне в Сицилия. Младата жена отпи от кафето. Пъзелът постепенно се нареждаше.
- Предполагам, че се е опитала да открие английския пилот, но това било като да търси игла в копа сено?
- Игла ли...? - намръщи се Сантина.
- Не можела да го намери - обясни Тес. - Затова се е отказала от търсенето и в крайна сметка е забравила за пилота.
Още глътка от сгряващото кафе с наситен аромат и хапка cornetto69, поръсен с пудра захар, която полепна по устните ѝ.
- И тогава се е запознала с баща ми? - предположи Тес.
- А, не - възрази Сантина. На лицето ѝ бе изписано съчувствие. - Тя го намери, дете. Никога не забрави този мъж.
- Но...? - Преди Тес да успее да довърши, вратата се отвори и поток от думи на сицилиански оповести пристигането на Джовани.
Племенникът на Сантина спря рязко, когато видя гостенката в кухнята.
- Ти! - възкликна сицилианецът.
-Какво? - Тес бе объркана. Джовани изглеждаше много ядосан.
Мъжът каза още нещо на сицилиански, от което англичанката схвана само името на Тонино. Сантина гледаше ту единия, ту другия, докато мачкаше престилката си с ръце. Какво ставаше? Нима Джовани бе разбрал някак за Тес и Тонино? Не че имаше много за разбиране... засега.
- Какво? - повтори.
Джовани ѝ се нахвърли:
- Предупредих те, Тес. Казах ти да стоиш далеч от Тонино Амато.
Но как бе разбрал? Имаше само един начин, осъзна Тес. Тонино му е казал.
- Това си е ваша свада, Джовани. - Опита се да запази тона си спокоен. - Не е моя.
Мъжът се приближи и сграбчи ръката ѝ малко по-силно от необходимото. Беше присвил устни и сякаш я изпепеляваше с поглед.
- Тук не си права, Тес - изсъска. - Семейството ти има поне толкова причини да мрази Амато, колкото и моето.
- О, я стига глупости!
Но стомахът ѝ се сви. Всъщност колко добре познаваше Тонино?
- II tesoro - промърмори Джовани. - Съкровището.
„Аха - помисли си Тес. - Мистериозното „нещо“. Значи за това ставало въпрос.“
- Твоят дядо е носел отговорност за il tesoro - обясни Джовани строго. - А дядото на Амато го е откраднал. Бил е най-добрият приятел на дядо ти. Така че не е било просто кражба. А и предателство. Разбираш ли?
Трябваше ли да му вярва? Тес сведе поглед към ръката си, сицилианецът все още я стискаше здраво.
- Извинявай - изрече Джовани и я пусна. Явно започваше да се успокоява.
- И все пак - осъзна, че отчаяно се опитва да намери извинение - това е бил дядото на Тонино, не самият Тонино.
За разлика от местните, Тес не винеше хората за делата на други членове от семейството им.
- Всичките са еднакви - изръмжа Джовани. - Всичките са Амато. А този мъж е излъгал толкова много жени...
„Я чакай...“
- Излъгал е много жени?
Сицилианецът сви рамене:
- Сама ще разбереш.
Това ѝ бе достатъчно. Имаше опасност цялата наслада от днешния следобед да се изпари.
- Трябва да тръгвам. - Изправи се. Щеше да поиска Тонино да ѝ разкаже своята версия на историята. Не трябваше прибързано да го осъжда.
Джовани кимна със сериозно изражение.
- Всичко хубаво, Тес.
Дъждът бе спрял и слънцето отново грееше, когато Тес се запъти обратно към вила „Сирена“. Дали да не се отбие при Мили на път за къщи? Защо не? Може би тя щеше да ѝ помогне да види нещата от друг ъгъл. Свърна по уличката покрай хотел „Фаралионе“ и влезе в сградата.
- Мили тук ли е? - попита тя момичето на рецепцията.
- Съжалявам - отвърна девойката на чист английски, но с много силен акцент. - Има посетител. Не можем да я безпокоим.
- Няма проблем.
Тес си тръгна, но на излизане от хотела ѝ се стори, че на един от прозорците на горния етаж видя приятелката си с някого. Силуетът ѝ се стори познат, но... сигурно си въобразяваше. Така или иначе, имаше много храна за размисъл. Нейното семейство, семейството на Тонино, il tesoro... И на всичкото отгоре - историята на майка ѝ. Нейната майка, която не бе забравила своя английски пилот, бе заминала за Англия и го беше издирила.
ГЛАВА 42
И така, Флавия бе стигнала до Англия. Слава богу... Животът ѝ в Сицилия приключваше тук.
Стоеше на перона на гара „Виктория“ и трепереше, а старата пътническа чанта на синьор Уестърман бе сгушена в краката ѝ, влажна и натежала като камък. Лондон през ноември. Първото ѝ впечатление бе за сивота. Неумолима, повсеместна сивота. И влага. И студ.