Сестрата на синьор Уестърман прочете писмото два пъти. Когато приключиха с храната, дамата се разположи удобно, сложила длани в скута си, и погледна Флавия сериозно.
- Ще останеш тук тази вечер, скъпа. - Думите ѝ не звучаха като въпрос.
- Благодаря ви - отвърна девойката. Не бе сигурна, че ще ѝ стигнат силите да се лута из Лондон в търсене на подслон в този дъждовен ноемврийски следобед.
- Добре дошла си за колкото време пожелаеш - допълни Беа. - Твоето семейство е посрещнало топло Едуард в Сицилия и се е грижило добре за него. Сега е наш ред да ти помогнем тук, в Англия.
Флавия усети, че очите ѝ се навлажняват от признателност за тази добрина, но преглътна решително сълзите си. Беше нелепо да проявява слабост в този момент. Щеше да се нуждае от цялата си сила, за да намери мястото си в тази чужда държава и да се подготви за онова, което ѝ предстоеше.
- Брат ми пише, че ще си търсиш работа. Осведомява ме също така, че имаш изключителни готварски умения.
Флавия се опита да запази скромно изражение, но по лицето ѝ се разля широка усмивка.
- Затова предлагам, докато си намериш друга работа, да останеш на служба при мен - добави Беа ведро. - Може да готвиш и понякога да помагаш на госпожа Сондърс за почистването. Горката, вече остарява и трудно се навежда. Ще ти давам и още някои дребни задачи. В замяна ще получаваш достатъчно за издръжката си.
Флавия бе объркана, но се опита да не се издава.
- Храна и подслон - обясни Беа, - и малко джобни пари. Какво ще кажеш?
На девойката ѝ се стори, че разбира предложението.
- Да - отвърна, - благодаря ви. Но...
Имаше нещо много по-важно, което трябваше да свърши първо.
- Ах, да, твоята мисия - кимна Беа. - Едуард спомена за нея в писмото си. Но не в достатъчно подробности. - Жената се усмихна окуражително. - Разкажи ми повече, скъпа.
И така Флавия, която бе пазила тайната за Питър толкова дълго от толкова много хора, разказа цялата история. Как го бе открила край останките от самолета. (За нейна изненада, очите на Беа Уестърман се напълниха със сълзи.) Как се бе грижила за раните му и как той се беше спасил на косъм от смъртта. Как се бяха влюбили и тя му бе писала писма. Толкова много писма... Толкова много любов.
- Затова трябва да го намеря - изрече девойката в заключение. - Трябва да го намеря и да разбера какво се е случило с него.
Беа кимна сериозно. Сякаш обмисляше внимателно всичко чуто.
- Минало е ужасно много време - обади се накрая. - За тези шест години...
- Зная. - Флавия не можеше да го обясни с думи. Да, след тези шест години Питър можеше и да е мъртъв. Може би така и не бе стигнал до Англия. Но тя чувстваше, че е жив. В гърдите ѝ мъждукаше светлинка, която щеше да угасне, ако любимият ѝ бе мъртъв.
Беа продължи:
- Положението му може да се е променило.
- Вероятно. - Флавия не изключваше и такава възможност. - Но ние си дадохме клетва. Обещание. Не смятам, че би я нарушил.
- Може би. Но войната - въздъхна англичанката - промени всички ни.
Флавия се зачуди как войната е променила Беа. Дали е имала любим, който е заминал за фронта? Не изглеждаше твърде възрастна, макар че видимо бе по-голяма от Едуард и някак по-сериозна.
- Ще ти помогна в търсенето - обеща. - Ще поговорим пак утре. Госпожа Сондърс ще се появи след минутка и ще те отведе в стаята ти, за да се освежиш. Сигурно имаш нужда от почивка. Можеш да започнеш работа утре. Какво ще кажеш, скъпа?
Флавия кимна.
- Благодаря ви.
Трябваше да разопакова ръкописа, който бе на дъното на пътната чанта, и да предаде на Беа Уестърман поезията, написана от нейния брат. Всичко бе минало чудесно, поне така ѝ се струваше. Беатрис бе любезна и Флавия нямаше нищо против да работи при нея известно време. Освен това дамата ѝ бе обещала да помогне за търсенето на Питър. Питър... Внезапно изтощението връхлетя девойката. Вече бе в Англия, крачка по-близо до мъжа, когото обичаше. Сега пътешествието ѝ най-сетне започваше.
Biancolilla... Cerasuola... Nocellara del Belice71... Многоликата сицилианска маслина: мъдра, древна, красива, горчива... Използвана като лекарство, за сапун, за готвене, за осветление, за ядене... Дървесината ѝ е най-ароматната. Зехтинът, който се извлича от нея, е свързан с традиции и ритуали. Дървото дава сянка в знойните летни дни, а зиме гори в сгряващи огньове. Необходимост за живота.
Флавия си спомняше как папа и останалите мъже отнасяха кафявите чували с маслини до пресата за зехтин на селския площад. Проверяваха теглото с везните, следяха процеса, докато обикаляха из просторния двор от машина на машина, а мътното зелено олио се изливаше в кани, готови да бъдат запечатани. По-късно у дома всички хапваха прясно изпечения хляб на мама, поръсен с току-що пресован зехтин.