Печени чушки, реши тя, пълнени с ориз, кедрови ядки, лимонов сок и нарязани на ситно зелени маслини. Сервирани с прясна зелена салата.
ГЛАВА 43
Тес се застоя по-дълго под душа, за да си възвърне онова еуфорично чувство, което я бе обхванало на плажа, докато беше с Тонино. Знаеше, че щом излезе, ще се сблъска с реалността.
Банята беше едно от малкото места във вилата, от които нямаше какво да се желае. Стените и подът бяха облицовани със сини и бели плочки, мивката и бидето бяха от солиден бял фаянс, а душът осигуряваше мощна водна струя. Старинната вана на крачета в ъгъла и декоративното огледало над умивалника, което според Тес бе от венецианско стъкло, не само добавяха нотка на упадъчен лукс към интериора, но ѝ напомняха къде се намира - в красивата си вила в Сицилия, построена през 30-те години на миналия век. Напомни си да не забравя тази подробност, когато ремонтира къщата, и с неохота спря струята гореща вода. Такова място се нуждаеше от класа, създадено бе да тъне в разкош.
Загърна се с една от огромните черни хавлиени кърпи, които бе открила в шкафа за бельо на Едуард Уестърман още при пристигането си, и се загледа в замъгленото сй отражение в запотеното огледало. Избърса влагата от стъклото. Беше зачервена, но не само заради горещия душ. За бога, изглеждаше като жена, която има нужда да я любят. Трябваше бързо да се осъзнае. Тук беше Сицилия. Тя бе англичанка (малко или много). Последното, което ѝ трябваше, бе афера със сицилианец, който има фамилна история и носи усложнения. „Не се увличай“ - строго смъмри отражението си Тес.
Проблемът бе, че го желаеше. Този следобед, докато лежеше на пясъчния плаж в заливчето, бе преживяла един от онези мигове, в които човек си казва„майната му!“ и захвърля логиката през прозореца, а разюзданите страсти вземат надмощие.
Погледна ръчния си часовник, който бе оставила на стъклената полица. Вече бе шест вечерта. Трябваше да почака само още малко. Засега имаше време да се обади на Джини. Джини... Какво ли правеше дъщеря ѝ в Англия, зачуди се Тес. А мамчето? Всички те ѝ се струваха на светлинни години от Сицилия и от всичко, което ѝ се случваше тук. Спомни си физиономията на Джини, когато ѝ съобщи, че смята да се върне на острова, в своята вила. Неочакваната ранимост, която се изписа на лицето на дъщеря ѝ, почти я разколеба. Но дали наистина беше ранимост? Понякога ѝ бе трудно да повярва. Джини изглеждаше толкова самоуверена и независима и така се възмущаваше от майка си и от всичко, което тя олицетворяваше. Тес въздъхна. Нищо не можеше да подготви една жена за тези преживявания, когато реши да си роди дете. Или когато - подобно на Тес - бе тласната в майчинството, без въобще да е мислила за това. Никой не те предупреждава, че един ден дъщеря ти се превръща в съвсем различно създание, което се дразни извънредно от всяко твое действие, дори само да понечиш да си отвориш устата. Тес се усмихна. И това щеше да отмине. Мамчето я бе уверила, че ще отмине.
За вечеря реши да приготви паста и да изпече сардини на грил. Имаше бяло вино frizzante72, пресни нектарини, солени бисквити и сирене пекорино. Трябваше да е достатъчно. Колкото до Тонино... не знаеше какво точно да му каже, но...
Прекара четиридесет и пет минути в сушене на косата си, гримиране и избор на тоалет (свободен бял ленен панталон и златисто-кремава копринена блуза). Обади се на Джини, която не беше в настроение за разговор - както обикновено. После се зае да приготвя храната. Имаше твърде много неща, за които да мисли. Не знаеше откъде да започне.
В 7,15 си напомни, че точността не е най-силната страна на сицилианците. В 7,30 отвори виното и в 8,00 сложи спагетите да се варят. В 8,30 надникна от терасата надолу към il baglio, но работилницата на Тонино тънеше в мрак.
Добре де, и тя имаше колебания, но все пак бе решила първо да поговори с него. До девет беше изпила цялата бутилка вино, беше изяла спагетите и сардините и вече не ѝ пукаше дали той ще се появи, или не. За пореден път се наложи да си повтаря, че мъжете са пълна загуба на време, пространство и енергия. А Джовани Шиара, дявол го взел, се оказа прав.
До десет и половина Тес вече бе погълнала и пет чаши лимончело73 - единствения алкохол, който бе открила в къщата - просто ей така, за спорта. Тъкмо се унасяше на изтъркания кафяв кожен диван - на Едуард Уестърман, когато я сепна почукване. Дали да отвори? Не искаше, но...