— Тогава ми се смени името. — Браун беше изтъкан от нерви. Тикове, почесвания, очите му непрекъснато шареха наоколо. Но говореше ясно, макар и малко бързо. Може би бирата щеше да го успокои. — Преди това бях Чарлз, Чарли Браун. Като малък бях готов на всичко, само и само да не се казвам така и естествено името ми се лепна. После отидох във Виетнам и Духър заяви, че в неговия взвод Чарлита няма да има. Аз съм бил Чаз. Значи Чаз. Тогава си мислех, че това е добро предзнаменование. Мислех, че Духър е готин. Виждаш колко съм бил наясно с нещата.
Тию не искаше да го спира и не каза нищо, докато Браун отпиваше голяма глътка бира и за миг очите му се изпразниха. Още една глътка и пак празнота. Примигна, очите му се фокусираха и тогава изведнъж:
— След това се опита да ми стане приятел.
— След кое?
Чаз се взря в него, после отново стрелна поглед встрани.
— Нали знаеш?
— Не знам.
— За дрогата. Мислех, че за това си дошъл.
Всъщност Тию искаше основно да го разпита лесно ли са се изнасяли байонети и пистолети от страната след войната. Вместо това, чудо на чудесата, Браун поемаше в друга посока.
— Каква дрога? — Изведнъж лицето на Браун се изопна. Тию да не се опитваше да го будалка? Другарството — пийването, хапването — изчезна. Промяната в Браун беше очевидна. Изведнъж Тию се превърна в проблем и това нямаше да помогне на разследването, затова той реши да даде заден ход. — Дрогата не ме интересува, Чаз. Интересува ме едно убийство.
— Да де. — Без смисъл, без успокоение.
Тию го понатисна.
— Виж, Чаз, изобщо не ми влиза в работата какви наркотици вземаш или си вземал. Искам да го разбереш. Ето — той посочи касетофона между тях на масата, — казвам ти го и това се записва. Разговорът ни няма нищо общо с теб, освен че знаеш нещо за Марк Духър. Той е вземал наркотици, така ли?
Браун се премести от яркото слънце под сянката на чадъра. Изтри високото си чело и отново отпи голяма глътка бира.
— Всички взимаха наркотици — каза накрая той. — Всички. — Почеса врата си. — Духър ни ги купуваше. Беше връзката.
— Марк Духър е продавал марихуана?
Браун се засмя.
— Марихуана ли? Я ме погледни, да не мислиш, че съм се докарал дотук с марихуана? Че след трийсет години мозъкът ми се е изпържил от някаква трева? — Той поклати глава, изумен от наивността на Тию. — Тук говорим за големи лайна. — Тию смръщи вежди. — Крек бе, човече. Хероин.
— Марк Духър е продавал хероин?
Тържествено кимване.
— Точно това казах. Точно това. Не само на мен. На целия взвод. Получаваше за себе си безплатно и го продаваше на момчетата си. Правеше ни услуга, най-ниската цена във Виетнам.
Смразен от току-що чутото, Тию се облегна назад.
Но Браун продължаваше:
— И знаеш ли, ако погледнеш реално нещата, Духър позволи това да се случи. Негова работа беше да ни държи във форма. Вместо това той ни друсаше.
Тию се наведе напред.
— Какво е направил?
Браун хич го нямаше с конкретните въпроси. Като че ли го плашеха. Той се облегна назад, но по този начин отново се намери на слънце и затова пак се приведе над масата.
— Ако не си знаел за това, защо си дошъл?
— Исках да видя дали момчетата от вашия взвод — по-специално Духър — са пренасяли незаконно оръжия. Знаеш ли дали Духър го е правил?
— Защо?
Въпреки че това нямаше нищо общо с Шийла Духър, която беше неговия случай, Тию подкара с каквото имаше.
— Мислим, че Духър е използвал байонет, за да убие един човек.
Лицето на Браун се разкриви в усмивка. Тию току-що му бе доказал нещо.
— Да бе — провлачи той.
— Какво?
— Той така очисти и Нгуен.
От този мъж Тию се учеше на изкуството на разпита — никога не задавай конкретни въпроси. Просто го оставяй да говори.
— Нгуен ли?
— Пласьорът. Андре Нгуен. Имаше малко магазинче точно извън Сайгон и се правеше, че продава зарзават. — Тию сигурно изглеждаше объркан, защото Браун остави халбата си и доближи лицето си до неговото. — Хайде бе, човек! Онзи, когото Духър уби.
Историята излезе наяве. Не беше имало засада с взвод от надрусани войници. Нгуен бе продал на Духър лош или може би прекалено добър хероин. Както и да е, всички с изключение на двама предозирали.
— И това никога не е било докладвано?
Отново последва израз, който показа, че Тию живее в един свят, а Браун в друг.