Самият Лу кръжеше около масата им и се чудеше как се възприема днешния му шедьовър.
— Хубаво е — говореше Драйсдейл, — но честно да ти кажа, Лу, козето сирене не бих го сложил.
Лу беше на петдесет и няколко години, двайсет и пет от които бе прекарал в този зимник, затова изглеждаше на сто. Все пак живият поглед все още огряваше издълженото му печално лице.
— Ама козето сирене прави ястието гръцко.
— Защо трябва да е гръцко? — намеси се Глицки. — Защо не правиш пица с пиле кунг пао като всички останали?
— И преди ли си го ял това? — обезпокои се Лу. Тук беше Сан Франциско, град с много ресторанти и Лу представяше кухнята на съпругата си като уникална, каквато всъщност и беше. Не особено добра, но пък никой друг не готвеше така.
— Лу, в „Кръглата маса“ го готвят същото, но без сиренето.
Гъркът се обърна към Драйсдейл.
— Този ме занася.
— Възможно е — съгласи се Арт. — Чакай да ти дам една идея. Пилето. Защо не го сервираш върху ориз? Остави пицата. Наречи го „пиле кунг пао“.
— Но тогава ще си е китайско ястие. — Лу бе съкрушен. — Всички го правят. Хората идват тук да ядат и щом е „Лу Гърка“, очакват нещо гръцко, нали? Още малко да оставя жената и ще се превърнем в „Лу Драконовата луна“. Става въпрос за етническата ми принадлежност.
Глицки отхапа от пицата.
— Като се замисля, може да оставиш сиренето и да поръсиш с малко лозови листа.
Лу се впечатли.
— „Кунг пао долмас“. Какво ще кажете?
Драйсдейл кимна.
— Заслужава си да опиташ. Ейб?
Глицки гледаше с празен поглед през прозореца.
— Ейб — повтори Драйсдейл. — Тук ли си?
— Разбира се.
— Какво ще кажеш за „кунг пао долмас“? Как ти се струва?
Глицки отнесено кимна:
— Не е лошо. Никак дори.
Истинската причина за обяда.
— Сега за няколко минути ще се преструвам на досаден и дребнав адвокат защитник, който си пъха носа навсякъде — започна Драйсдейл. — Виждам, че с Аманда здраво сте се хванали за това и чувствам, че всеки момент случаят ще гръмне. По тази причина бих искал да ми отговориш на няколко въпроса, които съм сигурен, че свръхбдителните ни медии няма да пропуснат да зададат, а за шефа ми да не говорим.
Пицата беше изядена, чиниите вдигнати. Глицки бе прегърнал чаша горещ зелен чай.
— Давай.
— Почвам. Духър се прибира от работа и носи шампанско, в което възнамерява да сипе хлоралхидрат, така че жена му да се тръшне и той да може по-късно да се върне и да я убие. Но когато идва втория път, тя вече е мъртва. Това ли ви е теорията?
— Да. — Което, разбира се, беше основният проблем. — Ама той не знае, че е мъртва. Разработил си е план и не губи време, целият е напрегнат. Идва, казва си слава богу, че не се е събудила, не мърда, намушква я, премества тялото така, като че ли е имало борба и се връща на игрището за голф, преди някой да е забелязал, че го няма.
— Нямало го е, Ейб. Поне половин час. И никой да не забележи? Говорил си с хората там, нали? Както и да е, няма значение. Дай да се върнем назад. Казваш, че я е отровил с хлоралхидрат, така ли? Откъде знаем, че тя сама не го е взела? Ами ако е самоубийство?
Глицки бавно въртеше чашата.
— Значи смяташ, че Духър изчаква, докато жена му се самоубие, след това влиза, намушква тялото с нож и инсценира кражба. — Той поклати глава. — Не, Арт. Не е самоубийство заради раната с нож. Не е кражба заради хидрата. Освен това хлоралхидратът не беше в достатъчни количества, за да я убие.
Драйсдейл разпери ръце.
— Мислех, че е отровена. Нали каза за хлоралхидрата…
— Това ѝ е дал Духър, за да я обездвижи, да я накара да заспи. Но не е знаел, че менопаузата ѝ създава проблеми и вече е вземала антидепресант „Нардил“. Освен това същия този ден е била взела и „Бенадрил“. Сутринта са ѝ правили противоалергична инжекция. Вече е била доста надрусана. Хлоралхидратът просто е довършил работата.
— Добре — въздъхна Драйсдейл. — И какво точно ни остава? Намушкването с нож е престъпление, но не е предумишлено убийство. Никакво убийство не е да прободеш мъртво тяло.
— Предумишлено убийство е да отровиш някого.
Драйсдейл се облегна назад.
Глицки се приведе над масата и в гласа му се прокрадна друга нотка.
— Ще се получи, Арт, слушай — аргументът на Аманда няма да е, че е искал да я убие с хлоралхидрат, въпреки че това се е получило. Не е искал да я убие, докато по-късно не я е намушкал, но е възнамерявал да ѝ даде отрова и тя от това е и умряла. И красивото в цялата история е, че намушкването го доказва.