— И ние можем да го докажем.
— Знаем, че я е намушкал.
— Не те питах това.
— Добре, ето с какво разполагаме. После ти ще ми кажеш. — Глицки обрисува картината. Ножът е на Духър и само с негови отпечатъци. Оставил е алармата изключена и съседката му го е видяла да отвърта крушката при страничната врата, когато е отивал на игрището за голф. Друг съсед видял колата му паркирана на улицата зад ъгъла по времето, когато би трябвало да играе голф. И след това изтриването на оръжието в дрехите на жертвата, с което Глицки се сблъскваше за втори път — и двата пъти в случаи, в които заподозрян бе Марк Духър, дори три пъти, ако се включеше историята на Чаз Браун. И накрая кръвта с ЕДТА. — А и кой друг би намушкал мъртва жена и след това би инсценирал кражба?
Когато Глицки свърши, Драйсдейл не се обади веднага.
— Имаш свидетел за колата?
Глицки кимна.
— Емил Балиан. Кълне се, че е била колата на Духър, кълне се, че е било същата вечер, същото време. Като бетон е.
Драйсдейл изглеждаше доволен.
— Делото ти е готово — кимна той. — Не допускай този човек да умре. — Пауза. — А сега, Ейб, кажи ми нещо само на мен. Защо го е направил?
— Франк винаги ми казва, че нямаме нужда от мотив. Само от доказателства.
— И е прав, Ейб, прав е. Но на Крис Лок ще му е любопитно защо един гражданин за пример изведнъж решава да убие жена си…
— Не забравяй Виктор Транг.
— Добре, и него също. Две жертви без очевидна причина. Защо?
— Може би Шийла и Транг са били любовници. — Глицки вдигна ръка. — Шегувам се. Отговорът е, че нямаме представа. Още не.
— Когато Крис Лок попита, ще се чувствам много по-добре, ако имам какво да му отговоря.
— Аманда има две теории.
— Които са?
— Пиенето на Шийла. Чухме да се приказва от съседи и от някои от партньорите на Марк, че се държала глупаво на публични места. Може да е прекалила, да го е злепоставила.
— Не ми се вярва — отвърна веднага Драйсдейл.
— Другата са парите.
— Парите винаги вършат работа. Какви пари?
— Милион и шестстотин хиляди. Застраховка.
— Съпругата е имала милион и шестстотин. Това вече е нещо.
— И двамата са имали по толкова.
— Същата сума? Защо?
— Предполагам, че когато Духър е реорганизирал фирмата си преди няколко години, доста са се поозорили. Живели са от спестяванията си, заплатата не е била сигурна, такива работи. Духър е помислил, че нещата ще се обърнат един ден, но ако умре преди това да се случи, Шийла е щяла да остане на улицата, затова е започнал да слага по нещо настрана за всеки случай. По всичко излиза, че и тя е правила същото.
— И Духър ги получава?
— Да.
Драйсдейл проточи врат и огледа почти празното помещение.
— Добре — отпусна се на мястото си той. — Можеше и още, но мисля, че имаме достатъчно. Ще кажа на Аманда, че ако се наложи, залагаме на застраховката.
Драйсдейл изчака до края на работния ден. Така и така щеше да докладва на Крис Лок за други неща и въпреки че изобщо не мислеше, че тази новина ще мине незабелязано, надяваше се, че ако я пробута заедно с други, ще звучи по-нормално.
Нищо подобно.
— Както можеш да си представиш, Арт, вече ми се обадиха за това, предупредиха ме да очаквам точно нещо такова. Архиепископът няма да е доволен. Убеден е, че срещу Духър се готви вендета.
— Не съм съгласен, Крис. Мисля, че е убил жена си за милион и шестстотин хиляди долара застраховка.
— А Транг защо е убил? Господи, Арт, хората не стават просто ей така изведнъж убийци.
Драйсдейл изведнъж се зарадва — посред тази караница — че по-рано бе решил да не споменава историята на Чаз Браун. Вместо това отговори на зададения му въпрос:
— Убил е Транг, защото Транг го е вбесявал. Не казвам, че е най-добрата причина, но и това се случва. Разминало му се е, навирил е нос, решил е, че може да направи същото и с жена си и да прибере парите.
— Защо ще го прави? Трябват ли му парите? Да не би бизнесът му да се проваля?
Ако Драйсдейл знаеше нещо със сигурност, то бе, че последното никак не е вярно. Реши, че е време да смени скоростите и да мине към доказателствата.
— Важното е, че този път имаме свидетели, отпечатъци по оръжието на убийството. Разполагаме с един съвестен гражданин, който е видял колата на Духър до къщата, по времето, за което е казал, че е бил на игрището за голф. Крис, това си е готово дело. Предумишлено убийство.
Но Лок се мръщеше и бавно клатеше глава.
— И пак Глицки разследва случая? Как е станало така?
— Не знам, Крис. Но той е…
— Това си е чист конфликт на интереси, ако питаш мен. Дори и ако не се е заинатил да хване Духър независимо по каква причина, всичко това много прилича на нещо подобно, което е също толкова лошо. — Лок не искаше да добави, макар и двамата да го знаеха, че Глицки, който статистически погледнато се водеше черен, беше човек, когото той не можеше да си позволи да отстрани или даже да критикува. В знак на солидарност Лок дори бе отишъл на погребението на Фло преди няколко седмици.