Щастливото лице на Тию съвсем грейна.
— Не. Изобщо не ме попита. Показах му значката и му обясних, че разпитваме много лекари, един вид неофициално проучване за това колко често се губи кръв от кабинетите и лабораториите.
— Сам ли си го измисли?
— Да. Казах му, че с новото ДНК проследяване наблюдаваме как все повече престъпници замърсяват местопрестъплението с — както си мислим ние — открадната кръв, за да ни пуснат по погрешна следа. И сега се опитваме да ги хванем натясно.
— И той се върза?
Тию разтвори уста в широка усмивка.
— Имам вид на честен човек. Както и да е, каза, че почти не му се е случвало, особено от СПИН-а насам. Кръвта е добре пазен артикул. Но точно този месец им изчезнал един флакон. Докторът много се разтревожил, защото пациентът бил стар и с лоши вени и изпадал в ярост, само като му кажели, че ще му вземат кръв, а се наложило втори път да го боцкат.
— Харис, лекарят на Марк?
— Не можах да се въздържа да не проверя името на Духър в ролодекса на бюрото в приемната. Остава да е съвпадение…
Глицки продължаваше да държи Тию на прага, но и двамата не обръщаха внимание на това.
— Добре, утре ще изискаме документите на Харис и ще проверим кога за последен път Духър е бил при него.
— Налага ли се? Ако така и така ще споделяме за ЕДТА, нека просто да му се обадя и да го питам. Само ме пусни да вляза.
След десет минути вече знаеха. Духър беше отишъл на редовния си преглед преди няколко седмици. На следващата сутрин доктор Харис пак щял да провери точната дата, както и кога е изчезнала кръвта. Но мислел, че двете дати се падали близко една до друга.
Уес Фаръл донесе документите на Духър и приятелят му го покани да влезе и да си поговорят. В библиотеката в кулата Уес кръстоса крака и потъна в меката кожа.
— Марк, трябва да те питам. Цял ден това ми е в главата. Със Сам се разделихме по тази причина и не ми се иска да си мисля, че е било за нищо.
— Скъсали сте заради това дали съм спал с някоя си в колежа?
— Не дали си спал с нея, Марк, а дали си я изнасилил.
— Не мога да повярвам. — Духър започна да обикаля помещението с длани на слепоочията си. — А след това? Откъде ги изравят тези работи? Как каза Сам, че се казвала жената?
— Мисля, че Прайс.
Той спря и пое дъх.
— Никаква Прайс не познавам. Не съм излизал с никаква Прайс. Кълна се в гроба на Шийла. И още нещо, приятелче, никого не съм изнасилвал. Не ми е в стила. Господи. И Сам е повярвала, че съм го направил? Откъде е изникнала тази Прайс?
— Нямам представа. Влязла в Центъра и казала, че си я изнасилил.
— Кога по-точно?
— В колежа по някое време. Излезли сте да пийнете, после тя те била поканила в нейната стая. Не знам.
Изведнъж Духър щракна с пръсти.
— Даян? Господи, Даян Тейлър. Разбира се, разбира се.
— Познаваш ли я?
— Не, не съм сигурен. — Духър седна на табуретката. — Уес, не познавам никаква Даян Прайс, но няколко пъти излизах с една Даян Тейлър. Ако е Даян Тейлър… да се надяваме, че не е Даян Тейлър.
— Защо?
— Защото тя е неуравновесен човек. Преди двайсет години се друсаше с всякакви боклуци. Спала е с всеки в Станфорд.
— Включително и с теб?
— Включително и с мен, преди да срещна Шийла. И нямаше нищо против, мога да те уверя. — Той дръпна табуретката напред и понижи глас. — Уес, ти знаеш повече от всеки друг. Колкото пъти изневерявах на Шийла, идвах да ти плача на рамото. Но тук нямаше нищо такова. Това — ако говорим за Даян Тейлър — си беше чисто чукане няколко пъти, още преди да развия вкус за жени. Господи, и сега твърди, че съм я изнасилил?
— Очевидно. И по този начин си ѝ съсипал целия живот.
Духър провеси глава. След това погледна приятеля си.
— Това е гадна лъжа, Уес. Не знам какво да ти кажа. Нищо подобно не съм направил. Не бих могъл.
— Знам — отвърна Фаръл. — И аз така мисля, но трябваше да попитам, разбираш ли?
Дълга, изпълнена с гняв въздишка.
— Добре. Но става адски кофти, особено в този момент, нали разбираш? Явно не ми е най-добрата седмица.
— Не, не бих казал. И на мен не ми е добра.
Гласът на Духър омекна.
— Съжалявам за приятелката ти. Ако не бях аз…
— Вината не е в теб, Марк. В нея е. В мен.
— Отиди при нея и ѝ се извини. Не замесвай мен. Мога да си взема друг адвокат, някой, чийто живот няма да разруша.
— Не ми рушиш живота и аз съм ти адвокат.
— Стига да си сигурен.
— Сигурен съм. Сигурен съм, че не си направил нищо от това, в което те обвиняват.
— Радвам се да го чуя, защото е вярно.