— Тогава да пием за старомодната представа за приятелите, които държат един на друг. А останалите да вървят по дяволите.
— Амин — отвърна Духър, — и ти благодаря.
29
Конферентната зала на „Маккейб и Рот“ беше ставала свидетел и на по-сериозни моменти, но не и от големите съкращения насам. А това като че ли бе още по-лошо.
Беше понеделник привечер, пет часа — две седмици без един ден след смъртта на Шийла. Чак когато помещението се напълни, Джани се обади на Духър да му каже, че е време.
Духър се забави малко пред вратите на залата, заслушан в приглушените гласове отвътре. Хората бяха притеснени. Върнал се бе на работа миналата сряда, бе понесъл съболезнованията на партньори и служители, през останалата част от седмицата бе провеждал срещи с ключови хора, бе убеждавал всички, че животът ще продължи, че той е добре и че клиентелата на фирмата е солидна.
И след това неделният брой на „Кроникъл“ излезе с уводна статия със заглавие „Местен адвокат, заподозрян в убийството на съпругата си“.
„Източници от Съдебната палата потвърдиха, че разширен състав от съдебни заседатели разглежда предявяването на обвинение към известния адвокат от Сан Франциско Марк Духър за убийството на съпругата му Шийла.“ Дългата статия включваше всички други подробности, получени от неназовани „източници“, другите обвинения — от изнасилването на Даян Прайс до убийствата на Виктор Транг преди десет седмици и на Андре Нгуен във Виетнам.
През по-голямата част от сутринта Духър и Фаръл не правиха нищо друго, освен да отричат всичко. Свикаха пресконференция в кантората на Уес. Да, планират да съдят „Кроникъл“ и полицейското управление. Не, никого не е изнасилвал. Не е убивал никого във Виетнам или където и да е другаде. Това било внимателно дирижирано публично убийство на известна личност… политически привкус… отчаян, депресиран полицейски инспектор… дрън-дрън-дрън.
Бяха дръпнали тънките струни и медиите подхванаха мелодията. Всички местни станции ги разнасяха из обедните новини, разнищваха ги в дискусии. В кантората се бяха обадили от „Нюзуик“, „Тайм“ и „Ю Ес Ей Тудей“. Очевидно това се превръщаше в цирк.
Марк отвори вратата и се възцари тишина. Отиде до стола си на председателското място и за момент застина, отвръщайки на погледите на своите подчинени един по един. Стигна до Кристина и ѝ кимна едва забележимо. Накрая прочисти гърло.
По негова молба Джани беше поставила пред мястото му един брой от неделния „Кроникъл“ в папка. Духър я взе, отвори я, извади вестника и го вдигна така, че големите букви от заглавието се откроиха ясно. След това спокойно и тихо заяви:
— Не съм извършил нито едно от тези неща. Ще се боря с тези обвинения до последния си ден.
Никой не каза нищо.
Той отново огледа стаята, морето от съсредоточени лица, вперили поглед в него. Тишината беше осезаема, подчертана от тежкото дишане на толкова хора. Джани и други три жени плачеха.
Духър продължи:
— Исках да се срещна с всички вас, лице в лице, и да ви го кажа. Смятам да седна тук и да отговоря на всички ваши въпроси. Всички сме адвокати и обърнете внимание, че моят адвокат не присъства — той седи в кабинета ми и чака да свършим. Нямам какво да крия. — За последен път хвърли поглед на вестника и след това го върна в папката. Седна и сплете пръсти пред себе си на масата. — На ваше разположение съм.
Въоръжени със заповедта за арест, Глицки и Тию стояха в празната приемна и се чудеха къде са се дянали всички. Онази странна, червена светлина като че ли трептеше в прашния въздух и сградата изглеждаше напълно обезлюдена.
— Направо страшничко — прошепна Тию.
— В кабинета на Духър — каза Глицки. — Знам къде е.
Тръгнаха по дългия коридор, който пресичаше сградата. От двете страни се редяха кабинети, всичките празни, в процепите между тях светлината беше милостиво засенчена.
Пред кабинета на Духър коридорът се разширяваше — бюрото на Джани, отново гледката, светлината. Глицки почука на вратата и почувства, че вътре някой се раздвижи. Той сложи ръка на пистолета си, а Уес Фаръл отвори вратата.
— Очаквахме ви — заяви той.
Когато вратата се отвори, Духър обърна глава и се изправи.
— Извинете ме — обърна се той към умълчаните хора около масата. Излезе навън да посрещне полицаите, затвори вратата след себе си.
— Правите ужасна грешка, сержант — поклати глава към Глицки.
— Имате право да мълчите… — започна Глицки, а Тию внимателно хвана ръката на Духър, постави белезниците на едната китка и я изви зад гърба му.