— Необходимо ли е?
Вратата отново се отвори и Тию я подпря с ръка.
— Само за момент, моля. Полиция.
Но вратата се отвори така или иначе. Грубо.
— Сержант Глицки!
Глицки спря да изрежда правата на Духър. Сега си я спомни веднага. Ослепителна в розовата светлина, покрити с руменина бузи, искрящи очи.
— Госпожице Карера — каза той, — съжалявам, мога ли да ви помоля да изчакате вътре?
— Не можете! Това е скандално!
Фаръл направи крачка напред.
— Кристина…
Тя се освободи от ръката му и се изправи срещу тях.
— Какво ви става, сержант? Не виждате ли какво причинявате на този добър човек? Погледнете го. Нищо не е направил. По дяволите, погледнете го.
Но Глицки гледаше само нея.
— Кристина, всичко е наред — обади се Духър.
Тию беше закопчал белезниците на Духър и сега пристъпваше към Кристина.
— Опасявам се, че ще трябва да ви помоля да се върнете в помещението, госпожице. Веднага.
Глицки го спря:
— Пол, всичко е наред.
— Не е наред! — Кристина стискаше юмруци. Сълзи от яд започнаха да блестят в очите ѝ. — Никак не е наред. Защо вършите това?
— Кристина — повтори Духър. Меко, почти като любовник. — Нищо не могат да докажат. Всичко ще се оправи. — И след това към Уес: — Грижи се за нея, моля те.
Кристина умоляващо впери очи в Духър. Той отвърна на погледа ѝ. Тя започна да вдига ръка, но Уес я пое. Някаква дълбока енергия, от онзи вид, който не можеше да остане незабелязан, протече между тях.
Глицки я почувства и изведнъж разбра, че току-що се бе стопила и малката възможност да греши. Току-що нехайно му бяха поднесли последното парченце, изплъзващия се ключ към цялата загадка — мотивът.
Четвърта част
30
Делото на Духър омагьоса голяма част от населението и превзе медиите не само поради странния сам по себе си набор от факти, но и защото задълбочи още повече фракциите в Сан Франциско, чиито отношения вече наподобяваха Балкански конфликт.
Уес Фаръл внимателно бе обработил медийните си изявления, обвинявайки Глицки, че е използвал Духър като пешка в собствената си борба за издигане в служебната йерархия. Дело срещу Духър просто нямаше. Всичко беше на политическа основа.
Подкрепян от активната феминистка Аманда Дженкинс, Глицки просто се опитвал да привлече вниманието на шефа на полицията Дан Ригби, като му бутал под носа дело с медиен отзвук, а пък Ригби във всичко угаждал на кмета либерал Конрад Айкен. Същевременно Глицки разчитал и на подкрепата на областния прокурор Крис Лок — черен либерал, поддържан от двама помощници хомосексуалисти.
На страната на Духър бяха Архиепископията на Сан Франциско, по-голямата част от правната общност в града, множество независими и разгневени бели мъже, включително и някои много гласовити водещи на радиопредавания.
Духър беше бял, беше мъж. Появиха се истории от хора, които го познаваха и които беше уволнил — те си припомняха безчувствените му забележки за собствената му дъщеря лесбийка. Във фирмата му нямаше адвокати хомосексуалисти. Сигурно е хомофоб. Нито пък във фирмата му имаше партньори жени. Водеха го и че е против абортите.
Казано накратко, обществената защита на Духър го представяше като съвременен Драйфус — точно изкупителната жертва, която един амбициозен либерален фанатик като Глицки ще избере, за да си вдигне акциите и да напредне в кариерата си. Сержантът бе изкарал изпита за лейтенант и беше повишен в шеф на отдел „Убийства“ — нещо, което от много хора се приемаше (а в някои кръгове сериозно се критикуваше) като поредната либерална стратегия, за да вдигнат реномето му като свидетел на обвинението.
Пред съдебната зала на Оскар Томасино, на третия етаж в Съдебната палата, напрежението се покачваше.
Охраната на сградата бе издигнала дървен коридор, през който трябваше да минават всички зрители на процеса преди да влязат в съдебната зала. Пред двойните врати на залата един метален детектор още повече забавяше хората. (На металния детектор при главния вход на палатата му се бе случвало да изпуска оръжия, а Томасино не искаше да рискува в своята съдебна зала.)
Така че в тази студена и ясна понеделнишка сутрин на девети декември коридорът пред Отдел 26, превърнал се в микрокосмос на града, бе на крачка от пълната анархия.
Между „Ветераните от чуждестранните войни“, които подкрепяха Духър, и „Американските ветерани от Виетнам“, които вярваха на Чаз Браун, вече бе избухнал минибунт. Наложи се седем души да бъдат задържани от полицаите, а двама бяха изведени от сградата и арестувани.