Но с това нищо не приключи. Няколко от виетнамските ветерани с по-висок адреналин се врязаха в група виетнамски активисти, които протестираха поради факта че Духър не бе обвинен в убийствата на Транг и Нгуен, получили широк медиен отзвук.
А коридорът водеше всички към едно място и това никак не помагаше.
Вътре в залата положението не беше по-различно. Твърдите дървени сгъваеми седалки и всички празни пространства около тях бяха претъпкани с репортери от вестниците и телевизионните станции, които се бутаха за по-добро място. Феминистките настояваха да се чуе и историята на Даян Прайс. Защитниците и противниците на абортите си подхвърляха обидни реплики от двете страни на централната пътека. Ветераните, успели да се вмъкнат вътре, не се разбираха помежду си по-добре, отколкото в коридора.
А още не бяха избрани дори съдебните заседатели. Адвокатите на двете страни застанаха пред съдията и заговориха за доказателствата, които щяха да представят, какво ще бъде позволено и какво не.
По принцип това беше скучната част от процеса. Тя се състоеше от много адвокатски жаргон и празни приказки. Но днес щеше да се разбере кои политически и социални теми, свързани с този процес, щяха да станат част от него.
Съдията още не беше влязъл в залата, но стенографката вече бе заела мястото си. Съдебният сътрудник също бе седнал с компютърните разпечатки до себе си, а тримата пристави спокойно изчакваха.
На масата на обвиняемия Марк Духър бе въплъщение на спокойствието. Той и адвокатите му бяха влезли в Съдебната палата през задния вход, за да не трябва да се сблъскват с репортерите или с протестиращите тълпи. Сега Духър седеше сериозен и притихнал, с положени на масата пред него ръце.
От дясната му страна седеше Уес Фаръл, който бе свалил излишните си килограми и бе изоставил нехайния си начин на обличане. Кафявата му вратовръзка и сивият костюм от „Брукс Брадърс“ го превръщаха в олицетворение на преуспяващия адвокат.
От другата страна на обвиняемия седеше Кристина Карера, според някои „другата жена“, заради която Духър бе убил съпругата си. Тази теория не издържаше по-внимателно вглеждане — от месеци репортерите не ги оставяха на мира, а те бяха прекарали заедно съвсем малко време. Никога не ги бяха хващали на тайна среща. Отричаха да са нещо повече от добри приятели, изпълнени с уважение един към друг и отдадени на това да докажат невинността на Духър.
Кристина бе положила изпита за вписване в адвокатската колегия едва преди две седмици, но по молба на Духър бе влязла в отбора на адвокатите му от самото начало. Въпреки протестите на Фаръл.
Духър му го беше казал, когато излизаха от Съдебната палата, след като бяха пуснали Марк под гаранция. Фаръл бе хванал ръката на приятеля си.
— Дай да изясним нещата. Искаш Кристина Карера, която още не си е взела адвокатския изпит, да ми бъде помощник на твоя процес за убийство?
— Докато процесът почне, тя ще си вземе изпита.
— Дори и така да е, това ли искаш?
— Да.
Фаръл кимна и си даде вид, че мисли по въпроса.
— Как да ти го кажа така, че хем да звучи уверено и недвусмислено, хем да не ти нараня чувствата? А, сетих се. Да не си откачил съвсем?
— Няма такова нещо, Уес. Идеята е страхотна.
— Това е най-ужасното ти хрумване. Възможно най-ужасното.
Духър тръгна напред и принуди Фаръл да го последва по стълбите на палатата и после по „Брайънт“.
— Виж сега…
— Не искам да те слушам, Марк. Това не подлежи на обсъждане.
Но Духър продължаваше:
— И двамата сме съгласни, че става дума за политика, нали? Ето ни и нас, двама бели мъже, точно това, което този град мрази и всички заседатели също ще мразят.
— Не е вярно…
— Изслушай ме. В обвинението имаме жена областен прокурор и черно ченге и те представляват правораздаващите органи. Трябва да сме различни като тях.
— Хубаво, ще си изберем някой, който да не прилича на нас, но няма да е тя. Вече ви разнасят вас двамата…
Духър спря.
— В тези приказки няма нищо вярно. Нищо.
— Не съм казал, че има, Марк. Казвам ти какво съм чул, какво говорят другите.
— Ами още по-добре. Нека всичко да е открито. Пуснеш ли я в екипа, месеци наред ще ни гледат под микроскоп и нищо няма да открият, защото нищо няма. Тя е умна, знаеш ли? Отличничка.
— Тя дори не е адвокат.
— Говорихме вече за това. Ще стане. Обича си работата, умна е и ще работи като луда за теб за нищожна сума от това, което би платил на някой друг.