И имаше най-добрия свидетел, за който можеше да мечтае — Джеймс Флеърти, архиепископ на Сан Франциско. Независимо дали щяха да изберат заседатели католици, Фаръл вярваше, че моралният авторитет на Флеърти щеше да е непробиваем.
Разкъсваше се.
За да е сигурен, беше сложил архиепископа в списъка със свидетели. Искът му 402 се състоеше в следното — ако повика архиепископа и по този начин намеси въпроса за характера на обвиняемия, значи ли това, че Дженкинс ще има право да призове Браун и Прайс. Естествено, Фаръл не искаше заседателите да чуват който и да е от двамата.
Дженкинс отговаряше:
— Ваша Светлост, архиепископ Флеърти няма да свидетелства дали е бил с обвиняемия в нощта на убийството. Не подкрепя алибито на господин Духър за времето на убийството. Следователно единствената му връзка с това дело е да служи като свидетел за характера на обвиняемия. А щом го прави…
Веждите на Томасино се повдигнаха и той я прекъсна:
— Знам закона. Но все още не съм убеден в уместността на който и да е от вашите двама свидетели.
— Ваша Светлост, с позволението на съда. — Фаръл се изправи на крака. — През по-голямата част от изминалата година Марк Духър е живял под сянката на тези абсурдни обвинения и недоказани клевети. Дори и ако обвинението е изкопало някакви свидетели, които да подбутнат тези необосновани обвинения, те ще говорят за предполагаеми престъпления отпреди трийсет години. Това е твърде отдалечено като време.
Тези забележки предизвикаха първото единодушие на фракциите в галерията и то не беше в полза на Духър. Всички, с изключение на репортерите, бяха тук с някаква цел, а Фаръл се опитваше да убие в зародиш всякакви дискусии по социалните въпроси, повдигнати с показанията на Даян Прайс и Чаз Браун.
— Отдалечено друг път! — изкрещя някаква жена. — Той пак я е изнасилил. — Изведоха я от залата.
След като Томасино възстанови реда, Фаръл отново се изправи и започна реч.
— Ваша Светлост, всяко задълбочаване в тези обвинения ще доведе до значителна загуба на съдебно време и спорове по древна история. Целият този процес — и за това вече виждаме доказателства в тази съдебна зала — ще се завърти около едно предполагаемо изнасилване и предполагаемо убийство, за които се твърди, че са се случили преди години и на хиляди километри оттук. Ще обърка и ще предубеди съдебните заседатели, а и просто не е честно да се допускат тези необосновани неща. Как би трябвало да се защитаваме от обвинения, направени от хора, които са си мълчали в продължение на трийсет години и сега използват момента и изпълзяват на открито, веднага щом зърнат телевизионна камера?
При последвалата този въпрос експлозия, която Фаръл очакваше, Томасино пет пъти удари с чукчето си, намръщи се и отново заудря. Изгони още трима души. След като приставите ги изведоха, настъпи мъртвило.
— Искам всички да разберат едно — заговори тихо Томасино, като така принуди всички да го слушат. Той посочи с пръст задната част на съдебната зала. — Вие, които наблюдавате това дело, не сте част от него и всеки опит да станете част от него ще има своето противодействие. Още един подобен шум и ще опразня залата. — Той посочи Фаръл с чукчето. — Продължавайте, господин Фаръл. И внимателно.
Фаръл разбра. Съдията беше наясно, че той нарочно е провокирал присъстващите и нямаше да търпи това. Реши, че е най-добре да бъде кратък.
— Госпожа Дженкинс няма никакви истински доказателства по това дело, затова е включила тези необосновани обвинения с надеждата да осъди клиента ми чрез предубеждение. Ще ни накара да повярваме, че тези свидетели ще говорят за характера на господин Духър, но точно това те няма да направят. Ще го обвинят в други престъпления, за които обвинението няма доказателства. Нямат място в тази съдебна зала.
Дженкинс кипна:
— Имаме доказателства…
— Тогава обвинете го! — сопна ѝ се Фаръл.
Галерията не се разбуни много, но Томасино вдигна чукчето си и шумът спря изведнъж.
— Бих искал адвокатите да се обръщат към съда, а не един към друг. — За момент съдията замълча, после продължи: — Обвиняемият е тук за убийството на съпругата си. Това е единственото обвинение към него и с това ще се занимава този съд.
Фаръл кимна доволно. Ако това беше решението на съдията, то заседателите нямаше да чуят нито Чаз Браун, нито Даян Прайс. Нещата почваха добре за тях.
— Следователно — продължаваше Томасино, — съгласно точка 352 от правилника този съд решава, че предложените показания на Чаз Браун във връзка с предполагаемо убийство на неназована личност, извършено от обвиняемия във Виетнам преди около двайсет и пет години, се отхвърлят. Не само че предполагаемото събитие се е случило отдавна, но и всяко обсъждане ще отнеме много съдебно време. Особено, госпожо Дженкинс, като се вземе предвид, че господин Браун не е бил свидетел на това убийство и следователно не може да свидетелства, че то изобщо се е случило.