От галерията се чуха приглушени викове „Точно така“ и „Да!“, но само един поглед на Томасино отново възстанови тишината.
— Но — продължи съдията, — въпреки че е еднакво отдалечено във времето, свидетелството на Даян Прайс за предполагаемото изнасилване е на свидетел първа ръка…
— Ваша Светлост! — Фаръл усети накъде отива съдията и трябваше да протестира. — Това предполагаемо изнасилване изобщо не се е случвало, а дори и да се е случило, това няма нищо общо с обвиненията срещу господин Духър. Не можете да позволите…
— Господин Фаръл! Този въпрос ще се повдигне, само ако вие предоставите показания за характера. Както знаете, ако го направите, обвинението може да призове свои собствени свидетели. Вие, на свой ред, може да атакувате достоверността на тези свидетели, ако желаете.
— Да, Ваша Светлост, но…
Томасино не му обърна внимание и заговори на Дженкинс:
— Госпожо Дженкинс, съдът разрешава да призовете Даян Прайс като свидетелка за характера на обвиняемия, при условие че защитата повдигне този въпрос.
— Благодаря ви, Ваша Светлост.
— Но трябва да ви предупредя, че ще инструктирам съдебните заседатели как да приемат показанията ѝ. Това няма да се превърне в процес за изнасилване.
Отново шум в галерията и този път съдията използва чукчето си. След това погледна часовника си.
— Господин Фаръл, госпожо Дженкинс, имате ли други искове, по които съдът трябва да се произнесе, преди да започнем с избирането на съдебни заседатели? Не? Добре, обявявам двайсет минути почивка, докато първите кандидати заемат местата си.
Досадните процедури около избирането на съдебните заседатели отнеха останалата част от сутринта и като се вземеше предвид вниманието, което Томасино обръщаше на подробностите, това щеше да бъде дълъг процес. Шестнайсет потенциални заседатели от първите шейсет бяха освободени заради осведомеността си по делото. Това беше огромен процент, който показваше колко внимание му обръщат медиите, а той едва започваше.
Защитата беше наела малка стая в сграда срещу тази на Съдебната палата. Уес отиде да вземе сандвичи, което естествено остави Марк и Кристина сами. Те влязоха в стаята заедно и затвориха солидната дървена врата.
Кристина остави куфарчето си на бюрото и се обърна. Марк беше на няколко крачки зад нея, а стаята беше малка. Стояха един срещу друг на трийсетина сантиметра разстояние.
Кристина — образно казано — се въздържаше месеци наред. Изведнъж физическото присъствие на Шийла Духър вече не ги разделяше. Встъпителните слова на процеса сигнализираха началото на нова фаза.
Марк трябваше да усети това. Трябваше да знае, че Кристина ще бъде до него. Тя го погледна в очите.
— Не знам за теб, но на мен една прегръдка би ми дошла добре.
Фаръл почувства промяната, веднага щом се върна със сандвичите. Нещо се бе случило тук. Имаше неловко напрежение, едва ли не осезаемо усещане, че е прекъснал нещо.
— Ей, каубои! — промърмори той.
Кристина се облягаше на перваза и разресваше косите си с пръсти. Марк беше седнал на бюрото и люлееше крака като ученик. Уес реши да започне да вади сандвичите и да продължи да приказва, да даде възможност на това, което се е случило, да отмине.
— Мислех си да не призоваваме Флеърти. Така ще си спестим сума ти неприятности.
Духър подхвана темата.
— Напротив. Имаме един добър католик в съдебните заседатели и ако архиепископът каже на този човек, че не съм направил нищо — което знаем, че е истината — в най-лошия случай няма да постигнат пълно съгласие. Освен това искаме Даян Прайс да свидетелства срещу нас.
Кристина се оттласна от прозореца.
— Не, Марк, ние…
Но изпълнен с решителност, Духър се изправи, грабна една кутийка с газирана напитка и я отвори.
— Знам, че в началото казахме „не“, но не чу ли Томасино? Дори и съдията мисли, че това са глупости. Дженкинс ще изглежда отчаяна. Става въпрос за достоверност. И тогава ти, Кристина, ще я подложиш на кръстосан разпит.
— Аз ли? Защо не Уес?
Но Уес знаеше защо.
— Защото си жена. Много по-ефектно ще е, ако ти започнеш да говориш за наркотиците, които госпожа Прайс е взимала, и за мъжете, с които е спала в колежа, и защо не е подала оплакване за това предполагаемо изнасилване, и защо десетилетия наред е забравила за него. Накратко, ще я направиш на нищо.