— Мислех, че нямаш лични сметки за уреждане с Духър — подхвърли Глицки.
— Нямам — напери се Чаз. — Кой казва, че имам?
— Така се държиш, Чаз. Никой нищо не е казвал.
— Никак не се държа. Десет години не съм го виждал този…
Тию трепна. Поне пет пъти беше разпитвал Чаз и това го чуваше за пръв път.
— Не бяха ли двайсет и пет години, Чаз?
Очите на Браун светнаха, започнаха да гледат ту Глицки, ту Тию. Той направи крачка назад и пъхна ръце в джобовете на дънките си.
— Десет, двайсет и пет, каква е разликата?
— Петнайсет години — отвърна Глицки.
— Е, и? — сви рамене Браун.
— И кое от двете е, Чаз? — подхвана го Тию. — Виждал ли си го преди десет години?
— Може би. Може и единайсет да са, не знам.
Глицки:
— И за какво?
— Не знам. За същото нещо.
Двамата инспектори се спогледаха. Глицки кимна и Тию започна:
— Говорил си с Марк Духър за убийството в Сайгон преди десет години? За какво по-точно?
Браун зачеса брадата си, повъртя очи, въздъхна дълбоко.
— Имах, нали знаете… не можех да си намеря работа. Ровех се из вестниците и видях, че Духър ще ходи на някаква благотворителност, и пишеше, че много си падал по тия неща, и аз реших, че той хубавичко се е наредил и може да помогне на един стар приятел.
— Опитал си се да го изнудиш? — попита Глицки.
— Първо го помолих да ми даде малко дребни. Не че съм го притискал или нещо такова.
— И той? Плати ли ти?
Чаз клатеше глава.
— Изхвърли ме, кучият му син. Каза, че никой нямало да повярва на отрепка като мен. Направо ми се присмя. Хич не му пукаше, че животът ми изтичаше в кенефа.
— Защо не го каза преди, Чаз? — обади се Тию.
— Помислих, че ще си скофтите мнението за мен. Не знам.
— И искаше да свидетелстваш, за да му го върнеш? — На Глицки всичко му бе ясно. Ставаше въпрос затова кой е по̀ мъжкар — власт и разчистване на сметки.
— Така де. Покажете му на копелето. — Той гледаше лицата на двамата инспектори. — Ей, това не значи, че не уби онова момче.
31
„Не знам за теб, но на мен една прегръдка би ми дошла добре.“
Духър продължаваше да изживява отново и отново момента, да усеща сладостта, аромата ѝ, гърдите ѝ, които се притискаха до неговите, ръцете ѝ около кръста му, под сакото му.
Стояха така, прегръщаха се дълго време — може би трийсет секунди, четирийсет. Той започна да се възбужда, тя го почувства, от гърлото ѝ се изтръгна едва доловим стон, притисна се в него. След това се отдръпна, погледна го, подкани го да я целуне — в началото внимателно и нежно, а после с отворена уста, всепоглъщащо.
След това Уес беше отвън, говореше на някой в коридора. Тя отиде до прозореца, а той седна на бюрото.
Вечерта — целият екип почти живееше заедно — всички вечеряха в един френски ресторант на Клемънт стрийт. Както беше по традиция, Фаръл откара Духър у тях. И двамата бяха изтощени след дългия ден в съдебната зала. Щеше да има много време да умуват над избора на съдебните заседатели.
Кристина не му се обади. Той също не ѝ позвъни.
След това днес целия ден, сексуалното напрежение, а Фаръл като че ли особено внимаваше да не оставя Марк и Кристина сами.
У дома след още една късна вечеря и още един ден, преминал в избор на съдебни заседатели, Духър се преоблече в чифт панталони със защитен цвят и черен памучен пуловер. После отиде бос долу в библиотеката и застана до прозореца.
Кристина вървеше по алеята, мина през градинската врата и след това продължи нагоре по вътрешния двор. Вътре светеха само лампите в кухнята. Чакалите от медиите като нищо можеха да сметнат къщата за празна. Той отвори вратата.
— Виждаш ли?
— Без проблем.
Влязоха в кухнята. Тя беше вдигнала качулката на якето си. Отметна я и издуха кичур коса от лицето си.
— Притеснена съм.
Духър пристъпи напред и я скри в прегръдките си. Пусна я, целувка нямаше. Тъжна полуусмивка, след това отстъпление към кухненския шкаф.
— Да ти сипя чаша кафе? Вино? Ще си свалиш ли якето?
Тя избра виното, свали връхната си дреха и я просна на един от столовете. Марк се засуети около хладилника, извади бутилката, отвори я, взе чаши. Приближи се до нея, плъзна една от тях в нейна посока и си придърпа стол. Вдигна своята чаша, тя я докосна с нейната, звън.
— Кристина, искам да знаеш, че това не съм го планирал. Нито пък вчерашния ден.
— Аз също. Такива неща не можеш да планираш.
Марк отпи от виното.
— И сега не знам какво да правя. Не знам ти как се чувстваш. Нищо не ми е ясно.