Глицки не се учуди, като чу първото възражение на Фаръл — почти гърлено, с потиснати чувства, но достатъчно ясно. Концентрацията му, която липсваше сутринта, сега се връщаше. Глицки беше наясно, че предполагаемата идилия между Духър и жена му звучеше добре, но не беше работа на Дженкинс да я описва.
Томасино вдигна и спусна вежди.
— Приема се.
Дженкинс не се впечатли. Свали поглед от заседателите, за да се посъветва с бележника си и отново ги погледна.
— В собствените си показания пред полицията обвиняемият признава какво се е случило след това. Тръгнал е от офиса си в центъра на града и по пътя е спрял в магазина за спиртни напитки и деликатеси на Оушън авеню, купил е бутилка шампанско „Дом Периньон“ и различни меса и зеленчуци. Прибрал се е и с жена си е пил шампанско и е ял ордьоври. След това, тъй като е била уморена, госпожа Духър се е качила да си легне. Обвиняемият е отишъл на игрището за голф.
Глицки отново изпита познато чувство — случваше се винаги, когато присъстваше на процес — разликата между, принципно погледнато, неограничената свобода, която имаше при събиране на доказателствата и задължението на съда обективно да ги анализира. Но като че ли Дженкинс осъзна колко приятно звучи всичко, затова млъкна, отиде до масата и отпи глътка вода.
След това отново се обърна към заседателите.
— Това е, което обвиняемият е казал на полицията. Това, което е премълчал, е, че дори тогава е планирал да убие съпругата си. Планът е бил прост. Обвиняемият отдавна се е бил снабдил — за собствена употреба — с рецепта за хлоралхидрат, силно успокоително, което казал, че му трябва, защото не спял добре. Наричат хлоралхидрата „нокаут капки“ и точно така мислел да ги използва и обвиняемият. Щял да пробие някои от гел таблетките и да сложи от лекарството в шампанското на съпругата си. Щял да ѝ помогне да си легне. Щял да отиде до близкото игрище за голф, за да си създаде алиби. След това щял да се върне, да намушка жена си, докато спи и да инсценира грабеж. И така и станало. Това, което обвиняемият не е знаел, е, че през този ден жена му вече е взимала две силни лекарства — бенадрил за алергиите ѝ и нардил за депресиите ѝ. Когато обвиняемият дал на жена си и хлоралхидрат, в комбинация с алкохола и с другите две хапчета, това било достатъчно, за да я убие.
В залата зашушукаха. Очевидно тази информация беше изненада за хората, които бяха чели във вестниците само за жестокото намушкване с нож. Томасино леко почука с чукчето и възвърна тишината.
Дженкинс продължи:
— Ако госпожа Духър не беше намушкана, докато е лежала мъртва в леглото, Марк Духър може би нямаше да е в тази зала днес и да бъде обвинен в убийството ѝ. Но господин Духър е адвокат. Той е умен мъж и…
Фаръл скочи от мястото си.
— Ваша Светлост…
Томасино отново прие възражението му. Дженкинс се обърна към съдията, извини му се, а след това и на съдебните заседатели. Не е имала намерение да прави характеристика на обвиняемия.
Държеше се добре със заседателите — дружелюбна, любезна, професионалистка.
— Обвиняемият е имал намерение да я намушка до смърт, но вместо това я е отровил. От правна гледна точка разлика няма — и в двата случая става въпрос за предумишлено убийство. Но фактически погледнато разликата е огромна. Неправилната преценка на обвиняемия го е издала. Защото голяма част от уликите, нарочно поставени от обвиняемия, за да наведат на мисълта за кражба, голяма част от уликите, поставени, за да обяснят смъртта на Шийла Духър от ръцете на нападател, приемат съвсем друго значение, след като вече знаем, че Шийла Духър е била отровена. Това говори за пресметнат и последователен опит на хладнокръвен убиец да скрие следите си.
— Ще ви покажем един нож — класическо оръжие, по което има отпечатъци на Марк Духър. Ще изслушате свидетели, които ще ви помогнат да сглобите в едно истинската история за това, което се е случило на седми юни. А то е, че след като се е уверил, че съпругата му е заспала дълбоко, упоена с хлоралхидрат, обвиняемият е напуснал къщата си през страничната врата, без да задейства алармената инсталация, пресегнал се е над вратата и е развил крушката, така че алеята да е тъмна, когато се върне. След това е отишъл в голф клуба „Сан Франциско“, не в клуб „Олимпик“, който е по-близо до дома му и в който членува, и си е купил две големи кофи с топки за голф. Направил е няколко удара, излязъл е през един процеп в оградата, отишъл е до колата си и се е прибрал. Знаем, че се е прибрал с колата, защото един от съседите му, Емил Балиан, я е разпознал по персонализирания номер. Била паркирана надолу по улицата, някъде между осем и девет вечерта.