Глицки знаеше, че така твърди Балиан, но си мислеше, че ако някой свидетел е създаден, за да бъде унищожен, то това е кварталният клюкар, който променя подробностите в историята си вече три пъти. Глицки беше убеден, че Фаръл ще го смаже на кръстосания разпит. Но, както твърдеше Драйсдейл, Балиан бе едва ли не ключът към делото. Понякога трябваше да разчиташ на това, с което разполагаш.
— Навън вече било тъмно и обвиняемият влязъл в тъмната къща. Горе в спалнята забил нож в сърцето на жена си, която, както си мислел той, спяла. Разкъсал нощницата ѝ и разхвърлял одеялата, за да изглежда така, все едно е имало съпротива. Около тялото излял флаконче с кръв, което откраднал от кабинета на собствения си лекар. Издърпал годежния пръстен и брачната халка от пръстите на Шийла Духър, разбъркал бюрото в стаята, взел и други бижута, включително и собствения си „Ролекс“. След това се върнал в голф клуба, прескочил оградата…
— Всичко това са долни лъжи!
Глицки подскочи стреснато. Духър се беше изправил, сочеше към Дженкинс, която го гледаше със зяпнала уста, онемяла от избухването му. А то не беше приключило.
— А вие сте безсрамна лъжкиня!
Томасино, който внимателно слушаше Дженкинс, реагира като ударен от електрически ток. Посегна към чукчето, не можа да го хване и то падна зад бюрото му, така че той трябваше да се изправи.
— Господин Духър, незабавно седнете на мястото си! Господин Фаръл! Контролирайте клиента си, чувате ли? Казах да седнете!
Глицки също беше станал и двамата пристави вървяха към масата на Фаръл, но Уес вдигна ръце и им махна да се отдръпнат.
— Хайде, Марк, успокой се…
Кристина също се бе изправила, ръката ѝ беше на гърба на Духър, шепнеше му нещо.
Но Духър гледаше бясно към всички.
— Не мога да повярвам, че слушам такива пълни глупости!
Всички в залата го чуха.
Духър се обърна към съдебните заседатели и изведнъж гласът му се върна към нормалното.
— Нищо подобно не се е случило — каза той. — Абсолютно нищо.
Томасино беше открил чукчето и удряше с него по бюрото си.
— Господин Фаръл, ще запуша устата на клиента ви, ако…
— Да, Ваша Светлост. — Той хвана Духър за ръката и го натисна да седне, след което му прошепна през стиснати зъби: — Марк, сядай и се овладей!
После се обърна към Томасино:
— Ваша Светлост, мога ли да ви помоля за кратка почивка?
Но Томасино поклати глава.
— Не и по време на встъпително слово, господин Фаръл. Контролирайте клиента си и позволете на госпожа Дженкинс да довърши. Ако има още подобни прекъсвания, ще обвиня вас в обида на съда. Ясно ли е?
— Какво беше това, по дяволите? Какво се опитваш да направиш, сам да се довършиш?
Фаръл беснееше в малката стаичка от другата страна на улицата. По устните му течеше слюнка, като че ли бе изпаднал в истерия — крачеше бързо, нахвърляше се върху клиента си. Духър отново се бе покачил на бюрото. Беше спокоен, клатеше крака. Кристина стоеше до прозореца със скръстени пред гърдите си ръце.
Томасино даде на Дженкинс колкото време искаше, за да довърши встъпителното си слово, но само след десетина минути тя сама помоли за почивка. Прекъсването на Духър я бе пречупило и убедително звучащият разказ на събитията се бе превърнал в накъсан списък от отделни случки, чиято свързаност и значимост като че ли убягваха и на самата Дженкинс. Тя непрекъснато гледаше бележките си, заекваше и най-накрая се отказа.
— Уес, спокойно — обади се Духър. — Всичко е наред. Ще получиш инфаркт.
— Абсолютно си прав. И си го заслужавам. Какви ги вършеше там? За какво бяха тези приказки? Как можеш така да си изпуснеш нервите?
Духър се ухили.
— Нищо подобно не съм направил.
— Смешно ти е, така ли? И къде е вицът, че аз не го схващам?
— Не съм си изпуснал нервите, Уес.
— По дяволите, Марк, значи много хубаво се преструваш.
Кристина се приближи към тях и посмя да се обади за пръв път, откакто Уес ги бе наругал и двамата с Марк заради невероятната им глупост и двуличност и заради всички други недостатъци, за които можа да се сети във връзка с целувката. Тя се обърна към Духър: